“Слава”- ако Кафка беше комик

“Слава” е вторият филм на тандема Кристина Грозева – Петър Вълчанов, който ползва за основа реално случила се история, взета от вестникарските заглавия. Продукцията продължава естетическата линия на “Урок”, но вече си личи опитът и надграждането най-вече на сценарно ниво. Продуктът изглежда завършен, действието е по-динамично, умело са преплетени хуморът и гротеската. Въпреки че участват отново Маргита Гошева и Стефан Денолюбов, тук ролите им са разменени, което говори за желанието на двамата режисьори да задават все по-сложни задачи на актьорите, а не да ги вкарват в удобни за тях рамки.

Историята започва досущ като в роман на Кафка – един ден кантонерът Цанко (Стефан Денолюбов) – свит и трудолюбив човек, живеещ самотно в скромна къща с двор, където с любов отглежда зайци, отива на работа. Докато преглежда поверената му част от железопътна линия, нейде из вътрешността на страната, намира чанта с милиони. И тук, вместо да му се отвори път към благоденствие и по-добър живот, той попада в месомелачката на държавната бюрокрация. За да си направят реклама на негов гръб, от Министерството на транспорта решават да организират нелепо тържество. Със задачата е натоварена Юлия (Маргита Гошева), шеф на пиар отдела – лъскава, повърхностна и нарцистична. В компанията на колегите си тя се смее, докато гледа кадри от интервюто със заекващия кантонер. Планът й обаче да използват безкористната му постъпка за вдигане на имиджа на поверената й институция започва да се пропуква. Идеята да го наградят със скъп часовник не се оказва сполучлива, защото Цанко не иска да се разделя с руския “Слава”, който е подарък от баща му. Размяната на часовниците се оказва съдбоносна и за двамата герои. Срещаме се и с добродушния съпруг на Юлия – Валери (Китодар Тодоров), който е нейна пълна противоположност. Любовта му и безценната подкрепа, която й оказва в най-критичните ситуации, показват, че и надменната пиарка има сърце и дори на финала преживява някакъв мини катарзис. Запомнящо се включване има и режисьорът Милко Лазаров – като амбициозен журналист, представящ се за борец срещу корупцията, който без никакви скрупули използва наивния Цанко, за да напредне в кариерата.

Темата за малкия човек, мачкан от системата, не е нова за българското кино. Тук обаче социалните проблеми по деликатен начин са пречупени през призмата на черния хумор и иронията, без да остават на втори план. Имаме един леко кафкиански сюжет, но представен под формата на комедия на абсурда.

Докато в дебютния си филм “Урок” Кристина Грозева и Петър Вълчанов се доближаваха повече до работата на братя Дарден или до румънската нова вълна, в “Слава” наблюдаваме по-голяма доза балканско кино, близко до сръбската школа. Харесва ми и отдалечаването от документалната стилистика при заснемането, като отдавам заслуженото на оператора Крум Родригес.

И докато чакаме последната част от трилогията, инспирирана от истински случаи в медиите, “Слава” може да потегли към зрителите от първи челен коловоз. От мен има зелена светлина.

14 ноември 2016 г., “Формално”