“Синът на Мария”

Познавам Малина Петрова предимно като режисьор на документални филми, като сред най-известните са “Приключено по давност”, “Балкански уроци по история”, “Сърцето умира последно”, “Пантеон”. Случайно попаднах на нейна игрална лента от 1983 година. “Синът на Мария” е по сценарий на Светослав Мичев, а оператор е Пламен Хинков.

Темите в продукцията, които вълнуват Малина Петрова, са същите както и в работата по документалните й проекти – остро социални и политически ангажирани. В центъра на драмата попада млад и амбициозен журналист, който иска да направи големия си пробив и да се пребори за разпределение в столицата. За целта заминава за Русе, където наскоро се е случил трагичен инцидент. Мария – инженер корабостроител в местния завод, е загинала падайки в котел с разтопен метал. Никой не знае дали е трудова злополука или самоубийство. При опит да се срещне с нейни близки за разговор, журналистът бива объркан с отчуждения син на загиналата от първия й брак – Иван. Той охотно приема ролята, защото смята, че това ще му помогне да напише още по-добър репортаж. Но след като се среща със съседките на Мария – Детелина и баба Марина, разбира, че тя има малък син и всички очакват, че той ще поеме грижата за него.

Мнимият Иван се заема със задачата да издири кой е бащата на Христо, за да не попадне детето в сиропиталище. Близките на Мария обаче не са особено словоохотливи по темата, но от дума на дума, все пак изкачат три имена – Георги Кавашки, Кирил Баев и Камен. Кандидатите са с различен обществен статус, но след внимателно проучване и дори опити за шантаж, репортерът разбира, че най-вероятният родител е Кавашки. И тук започва истинското изпитание за морала и ценностите на младия човек. Другарят Кавашки се оказва местно величие, пред което всички треперят и той ги държи в ръцете си като им оказва редица услуги – по-високи постове, командировки в чужбина, намиране на дефицитни стоки. Никой не желае да помогне на журналиста в неговата мисия за установяване на бащинството и се стига дори до неговия арест.

Образите на героите са разнообразни и добре обрисувани, имаме същинска галерия от обикновени малки човечета – добре поддържаната стара мома Детелина, която копнее за мъжка ласка, но не се поколебава да стане предател; старият бохем – рибарят Камен, който въпреки че е истински приятел на Мария, все пак не се престрашава да свидетелства срещу Кавашки; страхливият материалист Кирил Баев, готов дори да се признае за баща на малкия Христо, само за да не разгневи покровителя си; чичо Петьо – изпълнителят на всякакви поръчки на големия началник. И над всички се извисява митичният персонаж на другаря Кавашки, който не се появява във филма, но виси като Дамоклев меч над главите на героите. Имах усещането, че неговото невидимо присъствие е вдъхновило авторите на “Маргарит и Маргарита”, когато са създавали героя на Васил Михайлов – Нерезанов.

В “Синът на Мария” участват актьорите Кирил Варийски, Камен Делчев, Константин Димчев, Васил Попилиев, Петър Слабаков, Полина Доростолска, Георги Дюлгеров и др.

21 октомври 2016 г., 8 милиметра, “Формално”