“Самодивско хоро”

Неотдавна БНТ започна предаването „Лачените обувки на българското кино“. В него по случай 100-годишния юбилей на седмото изкуство у нас, зрителите трябва да изберат любимия си филм. В първото издание бяха представени 100-те най-популярни родни заглавия според предварителния вот. Въпреки че повечето от фаворитите ми са се класирали в стотицата, все пак имам и няколко любими ленти, които не са успели да съберат достатъчно гласове. Една от тях е „Самодивско хоро“ на режисьора Иван Андонов. Създадена по разказа на Георги Мишев „Понесени по вихъра“, премиерата й е на 28 август 1976 г. Това е първата съвместна работа на Иван Андонов и Георги Мишев, като най-известен от общите им проекти става „Дами канят“ от 1980 г.

Независимо от това, че се води комедия, смехът в „Самодивско хоро“ е някак особен. От една страна ти е забавно, но от друга усещаш как широката усмивка постепенно се стеснява и нещо изведнъж те хваща за гърлото.

Действието се развива в малко провинциално градче, в което живее художникът Павел Сираков (Павел Поппандов). Той мечтае просто да твори, но артистичната му душа е задушавана от всички страни. За да печели, е принуден да рисува заводски пана, където трябва да изпълнява прищевките на директора, който непременно иска зъбчато колело като символ на прогреса. На другия фронт е бременната му съпруга Таня (Мариана Димитрова), която го засипва с всевъзможни поръчки – да намери розови плочки за банята, да изреже 30 заека за първокласника на другаря Алипиев, да скове барака за въглищата. И така, оплетен в мрежите на клиентелизма, животът му се върти от опашки за сапунерки по италиански дизайн, през чешки корнизи и списъци за комбинирани готварски печки.

Единственият светъл лъч в битието му е изложбата, която открива в местната галерия. Но и тук се задава скандал. Особено внимание привлича една от картините „Самодивско хоро“ – млади голи жени, увлечени в ритуален танц. В нея гражданинът Станков (Велко Кънев) разпознава жена си като един от моделите. Твърденията на художника, че творбата е още от студентските му години не спира разгневения съпруг по пътя към развода.

Филмът е остра сатира срещу еснафските порядки и още тогава поставя безпощадно въпроса за бездуховността и потребителската треска. Пренебрежителното отношение към хората на изкуството не е от вчера и горчивото доказателство се крие в думите на касиера, от който младият творец отива да си получи хонорара за паното – „Ние тук цял ден си вадим очите, а вие мацнете два пъти с четката и си прибирате стотарката в джоба.“. Не по-малко тъжен е и финалът на „Самодивско хоро“, когато Пламен Сираков намира изпадналата по пътя картина при един селянин с каруца и след дълги уговорки успява да си я върне за 2 лева.

Останалите роли във филма се изпълняват от Петър Слабаков, Катя Чукова, Йорданка Кузманова, Леда Тасева, Георги Русев, Пепа Николова и др.

20 март 2015 г., 8 милиметра, “Формално”