“С любов и нежност”

Един от най-ярките творчески тандеми в българското кино безспорно е Рангел Вълчанов – Валери Петров. В края на 50-те и началото на 60-те  двамата създават легендарни продукции като “На малкия остров” и “Слънцето и сянката”, като след това всеки поема по свой собствен кино коловоз. И така до 1978 г., когато се завръщат отново в екип като режисьор и сценарист, този път на “С любов и нежност”.

Действието се развива в крайморско селище, където живее скулпторът Христо (Александър Дяков). Той от години работи над своя шедьовър – огромна метална конструкция, изразяваща духа на новото време. Живее в полуразрушена къща, далеч от светския шум и суетата. Харесва доброволното си изгнание на брега на морето. Трудната му съдба споделя и Лоте (Цветана Енева) – преданата му жена германка, която въпреки дългите години, прекарани у нас, все още трудно разбира и говори български.

В един прекрасен летен ден обаче пристигат неочаквани гости от София. Приятелят му Боби (Теодор Юруков) води със себе си арх. Стефанов (Йосиф Сърчаджиев) и младата журналистка Александра (Евгения Баракова). Въпреки че компанията се допълва от второкласничката Патриция (Гергана Герасимова), това далеч не се оказва просто другарско посещение. Столичната група идва с предложение да купи творбата на Христо за декорация на бъдеща панаирна палата. Сделката се превръща в събитие за цялата общност – съседите и рибарите залагат дали Христо ще се съгласи или ще ги изгони. След преговори в местния ресторант, завършили с бой, скулпторът бива ранен и Александра превързва ръката му. Двамата отиват да се разходят и Лоте случайно вижда последвалата романтична сцена.

В крайна сметка договорът е подписан и Христо вдига празненство за всичките си приятели. Докато цялото село се весели за негова сметка, той не е щастлив от продажбата и пие самотен. Тъгата му се превръща в ярост, когато разбира, че зад офертата всъщност стои съпругата му, която е писала на Боби. И дори Александра е флиртувала с него, за да приеме по-бързо предложението.

“С любов и нежност” е филм, който поставя въпроса за компромисите в изкуството и има ли нужда истинският творец задължително от признание. През призмата на нашето съвремие, в което културата се превърна единствено в бизнес и най-големият страх за артистите се оказа да не се намерят в положението на нехаресани или неразбрани, терзанията на главния герой може и да звучат леко старомодно. Но за мен именно в тази тъга от раздялата с произведението на живота му се крие същината на искрения и чист човек на изкуството.

Другото голямо достойнство на филма е светът, който се разкрива пред очите на малката Патриция, описан така, както само Валери Петров умее. Докато обикаля сред възрастните и задава любопитно въпросите си, иска да се вози на лодка или яде филия с лютеница, за момент дори си представих, че тя всъщност е прототипът на Лили от “Пук” и престоят в крайбрежното село е само репетиция за бъдещите приключения на морското дъно.

15 април 2016 г., 8 милиметра, “Формално”