Рой Андершон: Във всеки един човек се крие актьор

Когато шведският режисьор Рой Андершон получи наградата “Златен лъв” във Венеция през 2014 г. за филма “Гълъб, кацнал на клон, размишлява за битието”, името ми се стори познато, но нищо повече. Едва след като успях да видя абсурдната черна комедия на скандинавския ексцентрик и прочетох, че продукцията е част от трилогия, се сетих, че всъщност вече съм гледала първата лента от поредицата – “Песни от втория етаж”. В рамките на Европейския филмов фестивал в Палич (Сърбия), на който Андершон беше почетен гост, успях да се запозная и с другите негови продукции – “Шведска любовна история” и “Вие, живите”, както и с две късометражки. Заинтригувана от шантавото му творчество, с нетърпение очаквах срещата на Рой Андершон с фестивалната публика.

Само след кратък отдих след близо 30-часовото пътуване с влак от родната Швеция, 71-годишният режисьор се появи свеж и отпочинал и с усмивка отговори на въпросите на домакина – селекционера Петар Митрич, и зрителите.

“В последно време пътувам много с филмите си – скандинавските страни, Германия, Франция, САЩ, Русия и сега за първи път съм тук, в Сърбия. Прави ми впечатление, че хората навсякъде си приличат, особено младите. Расте едно фантастично младо поколение, любопитно и отворено към света. В Сърбия съм за първи път, но преди съм посещавал Югославия и един от любимите ми режисьори е Душан Макавеев.” Любопитно е, че през 1970 г., когато дебютният филм на Андершон “Шведска любовна история” участва в състезателната програма на “Берлинале”, се случва скандал с американска продукция и журито, в което е Макавеев, решава да не присъди “Златна мечка”. “Тогава бяха интересни политически времена. Почти всички хора под 30 бяха против войната във Виетнам. И режисьори от цял свят се обявиха срещу отличията, аз също подписах петицията, за което не съжалявам и до днес. Едва по-късно се запознах с Душан и той е чудесен човек. Харесвам неговия филм “Любовна история или трагедията на телефонистката” – в него има много специфично чувство за хумор”, спомня си шведският режисьор.

На въпроса с какво картината на Брьогел “Ловци в снега” е инспирирала последната му работа, Рой Андершон отговаря, че дълго време е бил ревнив към художниците, защото в техните творби има качества, които филмите не притежават. “Можеш с часове да стоиш и да се наслаждаваш на едно платно. Исках да се състезавам с изобразителното изкуство, да се опитам да вкарам повече чувственост в кинотворбите си по подобие на живописта. Разбира се, съществуват и филми, които носят тази мистерия – целият свят на Бунюел, неореализмът на Виторио де Сика, “Хирошима, моя любов” на Ален Рене”, обяснява той.

Въпреки че присъства повече от 50 години в кинематографията Андершон има в биографията си едва 5 игрални проекта. Но през цялата си кариера е снимал над 300 реклами и множество късометражки. “На тази част от работата си съм се посвещавал, както и на игралните продукции. Именно с помощта на рекламите успях да създам и собствено киностудио. Гордея се с повечето от нещата, които съм заснел, те ми помогнаха да изградя собствения си стил. За съжаление пазарът на рекламите вече не е същият и се съмнявам, че днес бих могъл да направя клип с артистични качества.”

На обвиненията, че често предпочита аматьори в своите проекти, той с усмивка разяснява, че не мрази професионалните актьори, а обича да комбинира с натурщици. Неговата философия е, че от всеки човек може да излезе отличен актьор и всичко е въпрос на умение да извлечеш емоцията от него. “Намирам отлични актьори сред аматьорите и те много ми помогнаха в развиването на собствения ми стил, защото са абсолютно непредсказуеми.”

И за финал иначе лъчезарният швед подчерта, че и продукциите с хепиенд могат да предизвикат дълбоки емоции, но животът често няма щастлив завършек и не разбира защо тогава филмите непременно трябва да го имат.

* Рой Андершон е роден на 31 март 1943 г. в Гьотеборг. Пълнометражният му игрален дебют “Шведска любовна история” (1970) печели четири награди в Берлин. След втория си филм “Гилиап” (1975) Андершон си взема 25-годишна почивка от киното и режисира реклами и късометражки. Според самия него последните му филми са трилогия, посветена на това какво означава да си човек: “Песни от втория етаж” (2000, Специалната награда на журито в Кан), “Вие, живите” (2007, носител на няколко международни отличия, сред които и приз за най-добър режисьор, за сценарий и филм от Шведския филмов институт) и “Гълъб, кацнал на клон, размишлява за битието”, който спечели „Златен лъв” във Венеция през 2014 г.

1 септември 2015 г., “Формално”

Снимка: Cineuropa, архив