Револверът – любовта като copy/paste дилема

Аз пиша, ти пишеш, аз чета, ти четеш… Двама души, забили поглед в таблета, общуват помежду си. Картина, която виждаме всекидневно в кафенето, в трамвая, на пейката в парка. Сега обаче сме в софийската галерия “Етюд” и това е началото на спектакъла “Револверът”. Но тук като зрители имаме и привилегията да виждаме част от текста, който е на устройствата на актьорите. Не се налага да надничаме скришом, за да разберем нечия тайна, тя се прожектира над главите им. Какъвто всъщност е и животът ни онлайн – триумф на публичната интимност. В един момент обаче думите зациклят и се появява надеждата, че може би все още е останало нещо скрито и съкровено в душата на героите.

Да представя сюжета на “Револверът” – втората поред пиеса на Майя Праматарова е истинско предизвикателство. Понеже ще си говорим за древногръцки митове, ще вляза в ролята на Арианда и ще търкулна кълбото, като правя уговорката, че тук червените нишки са три, поне в началото. Тя (Искра Ангелова) и той (Георги Златарев) са актьори, които  подготвят пиеса и пробват различни форми на интерпретация. Персонажите им са мъж и жена с общо минало, за което не разбираме много. Имали са любовна история – но кога, как и защо е приключила не се знае, а вероятно няма и значение. Двамата се опитват да се преоткрият и отново да намерят път към един към друг, като възпроизвеждат легендата за Демофонт и Филида. Той е син на Тезей и е един от 40-те герои, които се скриват в Троянския кон. След победата на път към дома се влюбва в дъщерята на тракийски цар – Филида. Но след женитбата заминава за Атина, а тя от мъка по изгубения си любим се превръща в бадемово дърво, което се раззеленява единствено при срещата с Демофонт.

Режисьорът Стилиян Петров с помощта на актьорите и останалата част от екипа – Венелин Шурелов (сценография и мултимедия), Елица Георгиева (костюми), Мила Искренова (хореография) и Иван Шопов (музика), са създали един необичаен спектакъл, който плува съвсем свободно във водите на site-specific theatre и пърформанса и е на ръба между готовия продукт и репетицията. Представлението е интерактивно, но не по агресивен начин и не поставя зрителите в неудобно положение. Искра Ангелова и Георги Златарев с лекота прескачат през различните сюжетни нишки, въпреки реалната опасност от омотаване в кълбото на тази толкова еклектична постановка. Двамата пеят, танцуват, разговарят с публиката и независимо от усещането за импровизация и хрумки на момента, всичко е отлично структурирано и овладяно от Стилиян Петров.

В един момент имаш чувството, че се намираш в пещерата на Платон, където стоиш окован във веригите на собственото си неудовлетворение от живота и границата между желано и реално все повече се размива. В главата ти кънти copy/paste, copy/paste… всички ли сме продукти на матрицата и по пътя към постигането на някакво нарцистично съвършенство изгубихме ли единственото нещо, което ни прави уникални – способността да обичаме. Чувства като тези на Филида са невъзможни в днешното фаст фууд общество. Подобно на освободените затворници от Платоновата пещера, ние не разпознаваме истинското, а възприемаме наложената ни проекция на реалността. Проекция, в която съществуваме на високи обороти и не можем да се отпуснем нито за минута, да си вземем дъх, да помислим, да се насладим на момента. От градене на кариери, трескав шопинг, джогинг и фитнес станахме лениви в чувствата си. Вече никой не се бори за любовта, тя е съпътстващо живота неудобство. Или както се казваше в една друга пиеса, че ако в днешно време някой е щастлив, това силно респектира.

Стилиян Петров споделя в интервю, че “Револверът” е пиеса за изчерпаността и не предлага лек. Ще си позволя да му възразя – за мен това е текст за бунта и плахите крачки за връщане към човечността. Или както отговори един от зрителите на представлението, на което присъствах – чувствата може и да са copy/paste, но това не им пречи да бъдат истински.

 

Снимки: галерия “Етюд” – архив

 

2 ноември 2016 г., “Формално”

Share: