“Разводи, разводи”

“Разводи, разводи” е комедия от “граничната” 1989 г. и подобно на “Брачни шеги” (който вече сме представяли в рубриката), разобличава  лицемерния морал, който бива налаган години наред и предсказва бъдещия колапс на семейните ценности. Филмът представлява пъзел от няколко новели, които показват различни гледни точки към мотивите за раздяла. При едни от героите са чисто прагматични, при други става въпрос за банално отегчение от брака, а при трети се намесва и най-често срещаната причина – изневярата.  Но независимо какъв е бил моторът, задвижил развода, всички истории са представени със завидно чувство за хумор и ни карат да се усмихваме, въпреки горчивината на тематиката. Режисьорите в проекта са шестима – Георги Стоев, Иванка Гръбчева, Веселин Бранев, Ивайло Джамбазов, Коста Биков и Рангел Вълчанов.

В първата част “Разводът преди” действието се развива някъде в 30-те, когато все още разводите не са били често явление и подобен акт е предизвиквал общественото внимание. В съда е истинско стълпотворение и съдиите не могат да вземат контрол над ситуацията. В ролята на неверния съпруг е Тодор Колев, а в озлочестената му половинка се превъплъщава Румяна Рунева. Новелата е снимана в стилистиката на нямото кино и актьорите пресъздават комичните ситуации единствено с помощта на мимики и жестове. Действието е динамично и наситено с емоции, като накрая всичко прераства в масов бой, който бил толкова увличащ, че според думите на режисьора Джеки Стоев продължил и след края на снимките на въпросната сцена.

Като контрапункт се явява новелата “Разводът сега”, която е дело на същия екип. Тук раздялата е представена празнично, като в първия момент си мислиш, че става въпрос за сватба. Двойката е облечена официално, поканени са гости и оркестър. И докато всички пеят и танцуват, прясно разведените герои започват своя нов живот, докато се гледат през прозорците на разминаващи се трамваи.

В “Свидетелите” виждаме две брачни двойки, всяка отегчена и нещастна по своему. Скоро разбираме, че това са приятелски семейства, едното от които ще се разделя, а другото ще свиделства в съда. Мария (Мария Каварджикова) и Стефан (Константин Цанев) не могат повече да живеят заедно, защото тя си има любовник, а той прекалява с алкохола. След успешната съдебна процедура, четиримата отиват да се почерпят за добре свършената работа. В хода на разговора обаче се разбира, че Мария всъщност има връзка именно със съпруга на приятелката си Елена (Ели Скорчева).

Кръстьо Лафазанов влиза в кожата на неверен мъж в четвъртия сегмент от лентата – “Крехко равновесие”. Той трудно балансира между ролите на примерен съпруг и баща от една страна, и страстен любовник от друга. След като пазарува за вкъщи, носи цветя на жена си и слуша свиренето на пиано на дъщеря си, едва чака да се отдаде на извънбрачни ласки със засуканата си колежка. Двамата всеки ден се срещат в близката горичка за радост на дружинка пенсионери, които намират по-забавен начин да прекарат деня, вместо предвидения риболов. Един ден обаче сред наблюдателите е и собствената му жена. Съдията прави всичко възможно да ги откаже от развода, но оставането заедно не решава проблемите им.

Най-симпатична поне за мен е последната история от проекта – “А сега към морето”, която осмива еснафските нрави. В нея главни действащи лица са четирима младежи (София Кузева, Христо Шопов, Юлиан Станишев, Юлиана Караньотова), които измислят хитър начин да съберат пари от своите роднини. Двама от тях решават да се оженят, като момичето дори симулира бременност. Родителите на младоженците, хора с възможности вдигат сватба за чудо и приказ, като се надпреварват с подаръците. Едните даряват двойката с чисто нова кола, а другите им дават цял куфар с пари. Поканените роднини също се отчитат подобаващо, но настава истинска суматоха, когато бабата изпуска на земята златната монета, която е приготвила като дар. И докато всички лазят по пода, за да търсят съкровището, младите, преоблечени в пънкарски одежди, отпрашват към морето, като късат брачното свиделство.

12 февруари 2016 г., 8 милиметра, “Формално”