“Приятелите на Емилия”

Когато преди повече от три години стартирахме рубриката „8 милиметра“, идеята беше да представим всички онези стари, но златни ленти, които не са добили широка популярност. Причините за това са били различни – цензура, голям брой произведени филми или просто лош късмет. Сега обаче решихме да обърнем внимание на един мрачен период в българското кино – 90-те години на миналия век. Преходът неминуемо повлия върху всички сфери от живота, но при киното се оказа с известна доза фаталност.

Кинопроизводството почти замря и на фестивала „Златна роза“ във Варна през 1996 г. се състезаваха едва 8 игрални филма. Само за справка – следващото издание на форума се проведе чак през 2000 г. По същото време започнаха да изчезват и киносалоните, като в повечето случаи се превръщаха в бинго зали. По новоизлюпените частни телевизионни канали също не се излъчваха новите родни продукции. Затова спокойно може да се каже, че и минималното количество заснети ленти остана някак в сянка.

Започвам с един филм, който е сред любимите ми от това време – „Приятелите на Емилия“. Премиерата му е на 18 октомври 1996 г., ако не се лъжа, именно на споменатото вече злополучно издание на „Златна роза“. След „Бягащи кучета“ и „Любовното лято на един льохман“, режисьорът Людмил Тодоров и тук не изневерява на любимите си герои – интелектуалци-аутсайдери. Филмът е построен на принципа на новелното разказване, като колажът от истории и персонажи представлява групов портрет на обществото от началото на 90-те.

В центъра на сюжета е Емилия (Албена Георгиева) – млада жена, която изкарва прехраната си като превежда актуалните по онова време порно филми. Около нея като пеперуди кръжат многобройните й приятели – различни по професия и социален статус, но неизменно разчитащи на нейната помощ и загриженост, с която тя ги обгражда като добра фея.

Най-напред се срещаме с Чолака (Александър Морфов) – човек, получил по закона за реституцията кино и три апартамента в центъра на София, на стойност 5 милиона. Но наследник е и първият му братовчед Жоро (Мариус Куркински), който не проявява никакъв интерес към имотите. Учител по пиано, той е над банални неща като бит и пари и наследството единствено го ужасява. Докато търси начин как да накара Жоро да подпише пълномощното, Чолака се среща със старата си любов Невена (Жорета Николова), която неволно го вдъхновява да действа по-твърдо с братовчед си.

Запознаваме се и със Зарко (Кръстю Лафазанов) – човек честен, почтен, но неудачник – заплатата му не стига за нищо, в процес на развод е, ще остане без жилище, а децата искат да учат в частно училище. Единственото, което го крепи е синьото небе, присънващо му се всяка нощ. Христо (Чочо Попйорданов) е идеалистичен младеж, чувствителен, влюбчив. Лети в облаците, защото мисли, че най-после е срещнал любовта на живота си – 23-годишна българка, омъжена за дипломат в Париж. Христо дели жилище със сестра си Елена (Таня Шахова), която е безмилостна към новото му увлечение и го упреква, че никога не обръща внимание на истинските връзки, защото му се струват скучни и банални. На другия полюс е Митко (Руси Чанев) – ориентиран вече в новото време, той кани на гости Чолака и Зарко под невинния предлог да се почерпят за старото другарство. Двамата обаче са подозрителни към намеренията на бившия си състудент като по-късно наистина се оказва, че той иска да ги намеси в някаква нечестна схема.

Стела (Мариана Крумова) е актриса – някога звезда в провинциален театър, преживяла загуба на близък човек, затворила се на един таван. С наранена гордост отхвърля предложението на Емилия да поговори с директор на столична трупа да я вземе на работа, като същевременно не отказва благоволението на т. нар. си хазяин.

Колажът от персонажи се допълва и от книжния философ Бердяев (Владимир Пенев), приятеля на Емилия (Ивайло Христов), който също като нея никога не отказва рамо, на което може да се поплаче и депресирания им другар-натрапник (Момчил Карамитев).

Цялата тази палитра от типажи, представена ни от Людмил Тодоров, който е и сценарист на лентата, е блестяща метафора на цялата епоха на прехода. Новелите показват не толкова случки, колкото представителна извадка от човешки характери, които реагират по различен начин на случващото се около нас.

Оператор на филма е Стефан Иванов, а автор на музиката Антони Дончев.

27 януари 2017 г., 8 милиметра, “Формално”