“Приятели за вечеря”

„Приятели за вечеря“ е български игрален филм от 1980 г. Не помня да съм го засичала по телевизията, не съм чела и да е бил забраняван по някаква причина. Вероятно поради количествата, които тогава е произвеждала родната кинематография, е минал някак незабелязано. Режисьорът Яким Якимов също не е особено познато име за мен. След кратка справка разбирам, че е завършил Висшата филмова школа в Лодз – Полша през 1951 г., но и в творческата му биография не срещам популярно заглавие. Сценарист е Любомир Янов, а музиката е композирана от Александър Бръзицов.

Андрей (Светослав Пеев) и Нели (Мария Каварджикова) са двойка, чиято предистория не ни е известна, но на поредната си среща спонтанно решават да отидат някъде на гости. Андрей, който работи в Министерството на външната търговия, като пътувал по света, първоначално се противопоставя на идеята. Мисли, че не е удобно да цъфнеш у някого, без дори да си предупредил по телефона. Нели обаче го успокоява, че има хора, които ще им се зарадват и това е семейството на брат й Пепи. Той живее в новопостроения „Младост“ 3 и двамата дълго се лутат из панелната джунгла, докато открият правилния блок.

В дома им обаче цари суматоха, защото Пепи (Иван Григоров) не може да си намери паспорта, а на следващия ден му предстои командировка. Съпругата му Ели (Анета Сотирова) е доктор, но след десетгодишен брак, вече е отегчена от семейния живот и единственото, което я интересува са децата. Тя се впечатлява от кариерата на Андрей и съветва снаха си да не изпуска изгодната партия. След като заветният паспорт най-после е открит, героят на Иван Григоров сяда на масата, за да опознае бъдещия си зет. В един момент двамата се хващат на бас, че ако Пепи звънне на старите си другари от махалата, те ще дойдат веднага, независимо от часа. И така към полунощ той решава да изпита силата на истинското мъжко приятелство и телефонира на петима свои съученици с покана за вечеря. Някои от тях го ругаят, други обещават да дойдат, трети се радват. Но накрая всички се събират на импровизираното парти.

Групата е разнородна – един е преуспяващ инженер, друг университетски преподавател, трети – обикновен шофьор. В началото всички са щастливи да се видят след толкова години, следват много обърнати чашки, песни, танци. Докато изведнъж някой не задава въпроса – „А кога ще дойде Ники?“. От дума на дума се разбира, че в училище въпросният Ники е помагал на инженера по математика, подсказвал е на доцента по немски и на всичкото отгоре е бил първата любов на Нели. Но сега има проблеми с алкохола и вече не е желан от успелите си приятели.

Въпреки че се води комедия, в „Приятели за вечеря“ трудно ще намерите сцени, на които да се превивате от смях. Действието се развива почти изцяло в апартамента на Пепи и Ели и на моменти като че ли му липсва динамика. Без да е лековат, няма да откриете и някакви дълбоки философски внушения, по каквито залитат днешните режисьори. Историята е универсална и може да се случи по всяко време и на всяко място. Просто си представете една среща между приятели, които не са се виждали от години – разговорите, лафовете, които само те си разбират, но в един момент вече са осъзнали, че не са деца и много повече неща ги разделят, отколкото събират. Особено ми хареса финалният кадър с разрушаването на последната къща в квартала, наподобяваща тяхната стара махала. Тъжен знак, че с нея си е отишъл и техният отдавна изгубен невинен свят.

28 юни 2014 г., 8 милиметра, “Формално”