“Не знам, не чух, не видях”

Криминалната драма „Не знам, не чух, не видях“ не попада изцяло в категорията на филмите, които не са успели да добият популярност. Но покрай две трагични случки от последните седмици ми се стори подходящо да си я припомним. Няма да се впускам в подробности за самите инциденти, защото вече са описани в медиите. Това обаче, което ми направи впечатление, бяха коментарите в какви егоисти сме се превърнали и как не се трогваме от нищо, което не ни засяга пряко. По тази причина неволно се сетих за този филм, чиято премиера е през 1984 г. Други времена, друг строй, друга ценностна система – само че събитията и реакциите на хората са си все същите. Неслучайно един от основните принципи в разследванията на легендарната мис Марпъл от романите на Агата Кристи е, че човешката природа навсякъде е еднаква.

Инж. Василев (Банко Банков) и съпругата му Елена (Пламена Гетова) имат годишнина от сватбата и след прекарана вечер в ресторант се прибират с последния автобус до апартамента си в краен столичен квартал. На последната спирка обаче между тях и двама млади мъже става дребно спречкване, което прераства в побой и завършва със смъртта на инженера. Инцидентът се случва на поляна пред огромен жилищен блок, в който въпреки късния час, все още има будни хора. Възрастен човек изхвърля боклука, пенсионерка простира…, но чуждите проблеми не ги засягат и докато Елена вика за помощ, коленичила до окървавеното тяло на съпруга си лампите една по една започват да угасват.

Със случая се заема инспектор Цветан Миланов (Стефан Мавродиев) и помощникът му Колев (Владимир Колев). Следствието обаче бързо започва да буксува, защото никой не иска да свидетелства. За пенсионерката от балкона домашните й задължения са достатъчно оправдание, за да не обръща внимание на подобни конфликти, още повече, че убитият не е от нейния блок. Мъжът до контейнера смята, че съвестта му е чиста, защото той е позвънил на милицията след като всичко е свършило. Шофьорът на автобуса също се скатава, защото не му е работа да се меси в хорските разправии.

Липсата на достатъчно улики фрустрира Миланов, който е страстен шахматист, но за съжаление в професията фигурите не се подреждат както на дъската. След ровене в архивите излизат два подобни случая на побой с метален бокс. Във вещите на едната от жертвите откриват касова бележка от супермаркет в близост до мястото на престъпленията. Конците постепенно започват да се разплитат и виновните са разкрити и задържани. Но както и в реалния живот справедливостта не винаги възтържествува и с помощта на опитен адвокат, извършителите се отървават с възможно най-леките присъди.

Режисьор на „Не знам, не чух, не видях“ е познатият на всички Людмил Кирков („Оркестър без име“, „Момчето си отива“, „Шведски крале“, „Равновесие“, „Матриархат“ и др.). Сценарият е на Свобода Бъчварова, а оператор е Димко Минов.

Любопитно е, че лентата е част от поредица игрални продукции с криминален сюжет, посветени на 40-годишнината от създаването на тогавашната милиция. А един от филмите, снимани по същия повод, е култовият „Опасен чар“.

29 януари 2016 г. , 8 милиметра, “Формално”