Мекиците и без пудра захар ги одобрявам!

Закуската обикновено е нещо, което винаги пропускам, откакто се грижа сама за себе си. Предполагам, защото не ми се налага да ставам рано всеки ден и докато си изпия кафето, вече е станало време за обяд. Но пък винаги ме е привличала идеята да закусвам някъде навън. Обилната храна сутрин не е по моя вкус, затова и не съм особен фен на британската идея за започване на деня, но виж, италианският почин да хапнеш нещо малко с ароматно силно кафе се доближава до представата ми. Разбира се, и аз като всяко българско дете съм отгледана с мекици и пържени филийки и този вид закуска също заема особено място в сърцето ми. Признавам, че съм доста разглезена в това отношение, защото баба ми беше ненадминат майстор на тестените неща и за нейния личен специалитет – два пъти точено, се носеха легенди. По тази причина не бях яла мекици от години и когато започнаха да се появяват заведения, където да предлагат подобен старомоден “брънч”, отново се върна желанието ми за закуска извън дома.

Фабрика Дъга е мястото, което олицетворява в най-силна степен представата ми за идеалната съботна сутрин. Още като започнем от локацията – улица “Веслец” 10, една от очарователните софийски улици в района около Банята. Не особено натоварена, тя е запазила част от онази прословута атмосфера, по която старите столичани все още въздишат. Всичко това позволява при хубаво време да поседнеш на възглавничките, наредени по перваза на огромните прозорци и да се наслаждаваш на обратната страна на градския живот. Вътре те очаква модерен и в някаква степен дори минималистичен интериор. Но в никакъв случай не си представяй нещо скучно и стерилно, барът е отрупан с какви ли не цветни вкусотии и джунджурии и дори в първия момент се чувстваш объркан от многообразието.

Няма да се спирам подробно на менюто, което включва сандвичи, брускети, салати и др, защото моята цел беше закуската. Освен споменатите вече мекици, се срещат още пържени козуначета и баница. Първоначално останах малко разочарована, че тестените изкушения се предлагат единствено със сирене и сладко от боровинки, защото ако перефразирам героя на Георги Русев от “Вилна зона”, може и да не съм права, но мекиците без пудра захар не ги одобрявам. По-късно обаче, когато получих порцията си, оттеглих измисленото си оплакване. По стечение на обстоятелствата успях да пробвам и чийзкейка с боровинки, който получихме като подарък от заведението. Специално място трябва да отделя и на кафето. Като човек, който е силно пристрастен към кафявата напитка, смело мога да заявя, че това беше най-доброто еспресо, което съм пила по нашите географски ширини. Дори им простих това, че го сервират в прозрачна чаша (каквито аз не харесвам за топлите напитки) и си поръчах още една доза. След допълнително проучване разбрах, че се предлагат общо седем вида кафе, приготвени по различни начини –  френска преса, Хемекс, вакуум кана, Харио V60, студено капково кафе, както и споменатото еспресо.

Въпреки че Фабрика Дъга се посещава по всяко време на деня, за мен изглежда най-подходящо именно за закуска. Вероятно защото свързвам обядите и вечерите с по-големи компании, а тук пространството е ограничено. Уютната обстановка напомня повече на кафенетата, които съм виждала в Холандия и Скандинавските държави, отколкото на средиземноморските, но също предразполага към задушевни разговори. Въпреки че името е вдъхновено от списание “Дъга”, тук няма ретро залитания в дизайна, така характерни в последно време. Единствено няколко броя от комикс легендата надничат дискретно от единия ъгъл на заведението.

И ако искате да се видим някоя съботна утрин в София, мястото на срещата е известно, ще нося “Дъга” в лявата си ръка, а паролата ще бъде – кафе и мекица.

Снимки: Яница Христова

13 ноември 2015 г., “Формално”

*Междувременно отвори врати и Фабрика Дъга 2 на ул. “Шейново” 13Б