“Кухнята” – мечти на 250 градуса

Когато чух за проекта “Кухнята”, първоначално си помислих, че става въпрос за някоя пиеса с така модерната в последно време кулинарна тематика. Време, в което готвенето преживява ренесанс и всяка домакиня се изживява като Джейми Оливър, Антъни Бурдейн и Гордън Рамзи едновременно. По-късно разбрах, че всъщност това е текст от 1957 г., написан от Арнълд Уескър, който заедно с Джон Озбърн (“Обърни се с гняв назад”) е един от поколението на “сърдитите млади хора”. За първи път в България пиесата е поставяна в Младежкия театър през 1973 г. от режисьора Николай Люцканов и бързо се превръща в един от най-запомнящите се спектакли по онова време. Днес повече от 40 години по-късно, с нелеката задача да пренесе легендарния заряд на “Кухнята” на същата сцена, се е заел синът му Владимир Люцканов.

Произведението на Арнълд Уескър ни въвлича в ежедневието на популярен лондонски ресторант. В кухнята на няколко смени се трудят неуморно готвачи, сервитьори, миячи от различни националности – германци, ирландци, французи, гърци, италианци, индийци. Между сервирането на обяда, следобедните десерти и вечерята, героите споделят своите мечти, надежди, разочарования. Персонажите са многобройни, но добре изградени. Всеки притежава собствен облик и колорит и няма как да бъде объркан в шумотевицата. Диалозите всъщност са съставени от отделни монолози, чрез които героите наместват съдбите си в пиесата, сякаш редят огромен пъзел. На този фон се откроява идеалистичният немски готвач – Питър, който с избухливия си нрав се превръща в катализатор на чувствата, които бушуват в кухнята. Езикът е жив, разговорен, движи се по ръба на черната комедия, на места твърде далеч от днешната коректна реч.

Версията, която ни предлага режисьорът Владимир Люцканов, е изчистена от социалните и политически обременености на следвоенното време, но е запазила проницателността на автора, който още тогава е предвидил капаните на сегашния глобален свят. Атрактивността на адаптацията се състои в откъсването от реализма, заложен от Уискър и превръщането на действието в истинско движенческо постижение. С помощта на Ути Бъчваров, екипът успява да предаде работната атмосфера в ресторантската кухня, умело да борави с въображаеми продукти и всичко да бъде в синхрон, без това да пречи на диалога. Специално място в перфектната организация на представлението заема и сценографията на Венелин Шурелов, представляваща огромна, сребриста, модерна кухня, която въпреки цветните петна изглежда леко стерилна. И това на пръв поглед обезцветено пространство се явява като контрапункт на страстите и конфликтите, които тлеят от дълго време.

Освен чисто новият превод на текста, дело на Златна Костова, в своя вариант Владимир Люцканов е използвал и други дребни освежителни хрумки – звучат песни на Роби Уилямс, “Рамщайн”, Ерос Рамацоти, а женската половина на персонала си припада по Джъд Лоу.

“Кухнята” е спектакъл за бунта срещу обезличаването, примирението и конформизма, за недоволството от сивото настояще и ни кара за пореден път да си зададем въпроса – дали човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.

В представлението участват актьорите –  Александър Хаджиангелов, Ангелина Славова, Веселина Конакчийска, Вихър Стойчев, Гергана Христова, Деян Цвятков,  Зорница Маринкова, Искра Донова, Койна Русева, Красимир Недев, Кристина Янева, Мариана Миланова, Мартин Смочевски, Мая Бабурска, Никола Стоянов, Николай Луканов, Ния Кръстева, Петър Дочев, Рая Пеева, Светослав Добрев, Севар Иванов, Симеон Дамянов, Стефан Мавродиев, Юлиян Петров, Явор Спасов, Ярослава Павлова.

5 ноември 2015 г., “Формално”