“Илюзии”- игра на любов и смърт

Харесвам Иван Вирипаев, допада ми неговия сарказъм, неговата поетичност, любовта, с която обикновено създава персонажите си… Харесвам го така, както харесвам Чехов. Затова с огромно желание отидох да гледам версията на най-новия му театрален текст “Илюзии”, реализиран от режисьора Младен Алексиев на сцената в “Сфумато”.

Пиесата (ако мога да я нарека така), се състои от няколко мини истории, всяка от които се оказва парче от пъзела на живота на четирима стари приятели. Две семейни двойки (Дани и Сандра, и Албърт и Маргарет), споделяли съществуването си повече от 50 години, един ден се озовават пред неизбежното – прага на смъртта. И както често се случва, идва времето за равносметка и ненужни изповеди. Оказва се, че Сандра цял живот е обичала Албърт, той – нея, а Дани и Маргарет са били любовници.

На пръв поглед всичко изглежда просто като в банална мелодрама. Едно след друго обаче започват да се редят откровения, всяко от които опровергава предходното и историята се превръща в странна и леко перверзна игра на любов и смърт. Измислените изневери, фалшивите признания на несъществуващи чувства размиват тънката граница между фантазия и реалност и обезсмислят напълно 50-те години щастлив живот на героите, които всъщност са си били верни.

“Илюзии” е текст за относителността на връзките ни с другите и поставя на изпитание доверието към човека до нас. Да, в пиесата всичко се оказва безсърдечна и на пръв поглед безсмислена лъжа, но не живеем ли всички в сапунен мехур, който се пръска само след една неволно изпусната дума. Или както казваше някой – в любовта “завинаги” е най-непостижимото нещо.

Всичко това Вирипаев е представил с огромна лекота и премерена доза ирония, дори самоопределя творбата си като комедия. Той е обгърнал персонажите си с такава нежност, че в крайна сметка успява да ни убеди, че в постъпките им няма преднамерена жестокост и желание да наранят любимите си хора. За него Маргарет е всъщност “жена с отлично чувство за хумор”, а Албърт е прекрасен човек, който лъже с най-добри намерения.

Във версията на Младен Алексиев четиримата актьори Стефан А. Щерев, Елена Димитрова, Ирмена Чичикова и Васил Читанов разказват историите в трето лице. Сцената е абсолютно празна и докато текат монолозите, зад тях върви безмълвна филмирана версия на случващото се. Но въпреки майсторството, с което те презентират събитията, се улавях, че на моменти имах усещането, че слушам някоя от драматизираните приказки на грамофонни плочи, които имах в детството си. Постоянно си представях как Галин Стоев би поставил тази пиеса и определено си мисля, че той все още е “майсторът” на Вирипаев у нас.

Снимки: Иван Дончев, архив “Сфумато”

30 ноември 2013 г., “Формално”