“Баща”

За това издание на рубриката „8 мм“ бях набелязала друго заглавие, но докато го търсех из youtube, попаднах на филма „Баща“. Вниманието ми първоначално беше привлечено от името на Георги Георгиев – Гец, актьор, чието внушително киноприсъствие изключително харесвам. В добавка видях, че в лентата си партнира със сина си Иван Георгиев – Гец, който за жалост също ни напусна неотдавна. Сценарият и режисурата са на Детелин Бенчев, познат от продукцията „Любовна терапия“, за която писахме още в началото на рубриката.
Премиерата на филма е на 13 февруари 1989 г. и в сюжета вече се усещат повеи от вятъра на промяната, който се задава. Въпреки това обаче историята се върти около общочовешки проблеми, които донякъде са валидни и днес – балканския култ към детето (независимо на каква възраст е) и шуробаджанащината на всички нива в обществения живот.

В първия кадър виждаме китен селски двор, където под асмата се е разположил Ангел (Георги Георгиев – Гец) и пише писмо на сина си. Съпругата му (Адриана Андреева) прибира прането и го вика да обядват. Темата на масата съвсем закономерно е бъдещето на детето. Йонко (Иван Георгиев – Гец) е вече на 31 години, но все още не е ориентиран в живота. Иска да стане художник, но вече шест пъти се проваля на изпита за Академията. Майка му е загрижена, че ще завърши чак на 37 и няма да има време да създаде семейство. Тя не споделя възвишените стремежи на сина си и на всичкото отгоре не разбира защо ненагледното й дете трябва да ходи с брада, която никак не му отива. Независимо, че се появява за кратко, Адриана Андреева само с този монолог представя един изключително точен събирателен образ на българската майка с всичките й мечти, желания и страхове, свързани с любимото чедо.

В дните преди кандидат-студентските изпити Ангел отива в столицата, за да помогне на Йонко този път да влезе бленуваната живопис. Натоварен с благини от село, той пристига в бохемската квартира на сина си, където го заварва с жена, която той представя като модел за рисуване. Бащата обаче не се хваща и разпитва дали момата е софиянка. Двамата посещават Галерията за модерно изкуство, защото Ангел иска да види какво е вървежно в момента. Не се впечатлява от Пикасо и иска да разгледа произведения на нашенски творци. Харесва платно, в което един от образите му прилича на Петко от Горната махала, чиято жена избягала с някакъв румънец. Колкото и да се старае, героят на Гец – старши не успява да разбере картините на Йонко – голи жени; полет, а нищо не лети; кон, който всъщност е жаба. Но целта е на седмата година детето най-после да се класира за заветната Академия и затова той не жали сили и средства. И тук на помощ идва тежката артилерия – чичо Захари (Вълчо Камарашев), роднина – партийна номенклатура от средно ниво, но с необходимите връзки, за да вкара бъдещия художник.

Всичко е уредено, но Йонко все пак решава, че честта и свободата са по-важни от кариерата на творец и с цената на унижението на баща си, умишлено се проваля на изпита.

„Баща“ е филм, който поставя тежките въпроси за морала, за компромисите и човешкото достойнство по един невероятно лек начин. Без да размахва назидателно пръст и с деликатно чувство за хумор, Детелин Бенчев е създал творба, която несъмнено има какво да каже на зрителите, и е тъжно, че е останала в сянка през всичките тези години.

25 ноември 2016 г., 8 милиметра, “Формално”