“Ако можеш, забрави”

В последно време единствените филми, които гледам, са стари български комедии, които по някакви причини не са добили особена популярност. След „Приятели за вечеря“, „Зона Б-2“ и „Тихият беглец“, поредното ми откритие е „Ако можеш, забрави“. За разлика от предишните три, които бих определила като приятни, сегашното ми предложение е истинска перла в короната на родното комедийно кино. Не съм се смяла така, откакто гледах за първи път „Опасен чар“, „Двойникът“ и „Оркестър без име“. Филмът е от 1988 г., а режисьор е неизвестният за мен Николай Босилков. Сценарият на Илия Костов, който в последните 20 години работи предимно като режисьор („Трака-трак“, „Асистентът“, „Време за жени“), е истинско попадение. В лентата няма звездни актьори, може би единствените по-познати имена са на Иван Григоров и София Кузева, която през същата година става известна с участието си във „Вчера“.

„Ако можеш, забрави“ представлява нещо като визуален аналог на нашумелия преди време книжен проект „Аз живях в социализма“. Няма човек, който е бил съвременник на онези години да не припознае всеки един материален или духовен белег на епохата. Още в първия кадър звучи познатата мелодия на „Откак се е зора зазорила“, с която започвахме утрините си в 7,15 с „Дела и документи“.

В село Макоцево денят за четиримата главни герои тръгва както обикновено. Докторът (Андрей Андреев), се оплаква от работата си, която се изразява най-вече в мерене на кръвното на пенсионерите и мечтае да замине за Либия. Даскалът (Веселин Цанев), е любимец на учениците, защото им преподава литературата по нестандартен начин – включва автори извън програмата като Маркес и всеки час завършва с някаква песен. Спортистът (Йордан Биков), който всъщност е местният механик, тренира за маратона на София, където наградата е „Лада 1500“. С нея той се надява да впечатли Мичето (Камелия Недкова), която продава в местната книжарница. Най-възрастният от четворката е ветеринарят Даньо, който води еднообразен семеен живот с Тянка (Жулиета Ралева), отегчена домакиня, ронеща сълзи на „Робинята Изаура“.

Но в един момент идиличното съществуване на жителите на Макоцево се нарушава. В селото пристигат студентки от София на бригада. Пред смаяните мъжки погледи, на гарата се изсипва група красиви момичета, въоръжени с касетофон „Хитачи“, от който дъни диско. Всички са с топирани коси и ленти на главата, както повелява модата от 80-те. Бригадирките се държат свободно и предизвикателно. За четиримата главни герои това е повод да се изявят в необичайна светлина. Докторът се превръща в главен обект на свалки, с цел да се изкара някой ден болничен. Даскалът решава да потърси жената на живота си, но след като заученият му репертоар („Аз съм само по разпределение тук, но затъпявам. Селото обаче си има своя чар и своя поетика.“) не действа, той решава да спечели избраницата си като разиграе романтична сцена от единствения филм, който вече месец се върти в местното кино. Даньо има възможност да пофлиртува със столична красавица, която черпи с „Чочосан“, но си навлича гнева на жена си. А спортистът се докарва с официалния си анцуг „Адидас“ пред гостенките. След поредица от недоразумения, момичетата си заминават и всичко отново става както преди.

Освен свежият диалог и добре разработените герои, лично на мен много ми допадна и леко загатнатата еротика, която е толкова невинна, че чак изглежда комично. Особено култов е и саундтракът на филма, в който влизат изпълнения на Георги Христов, Лепа Брена, Кичка Бодурова, Юръп, Стиви Уондър, Модърн Токинг. И ако още се чудите какво да гледате през лятната ваканция, „Ако можеш, забрави“ е моята оферта.

26 юли 2014 г., 8 милиметра, “Формално”