“100 тона щастие”

Къде се крие щастието? В какво се измерва? Постижимо ли е изобщо? Това са едни от най-често задаваните въпроси, наред с тези за смисъла на живота и яйцето и кокошката. Отговори на вечните питания се опитват да намерят и авторите на българския игрален филм “100 тона щастие”. Комичната алегория с елементи на абсурд е дело на режисьора Петър Василев-Милевин (добре познат на зрителите с “Баш майсторът”, “Маневри на петия етаж”, “Специалист по всичко”, “Кит”, “Два диоптъра далекогледство”) и сценариста Мирон Иванов. Премиерата е през 1978 г.

В малък провинциален град щастието, изглежда, е дефицитна стока. Внезапно се открива находище и жителите му се вълнуват ще стигне ли за всички, ще идват ли туристи и дали ще станат по-известни и от “Златният Орфей”. Пет години хората са пестили и сега искат да го грабят с пълни шепи. През това време в градчето не се е сключил нито един брак и главният ритуалчик Деспотов, за да отчита дейност, сам се жени и развежда три пъти. Местната управа решава да организира десетдневка за борба с алиенацията, като началото да съвпадне с откриването на новопостроения Дом на младоженеца.

Кметът Гъдулков и културният деятел Филипински измислят мероприятие – 100 брачни двойки да подпишат в едни и същи ден. Само че има дни, в които нещата от сутринта тръгват наопаки. Деспотов отново е разведен със съпругата си, с която обитават един апартамент, но всичко е поделено – леглото има решетка, в банята са инсталирани два душа и две тоалетни чинии. Двамата дори си говорят по телефони без жици, за да не наранят гордостта си. В този толкова важен момент от кариерата на Деспотов, съпругата му нарочно е съсипала трикольорната му лента, за да не може той да извърши задължението си. Продавачката в магазина не му обръща внимание, защото е заета да подготвя сина си за училищния фестивал по устна хармоника. Както в най-добрите традиции на комедиите, нелепите нещастия се редят едно след друго – тролеят се поврежда, ремонти спъват придвижването и накрая многострадалният Деспотов се сдобива и със зъбобол.

От друга страна младоженците чакат служителя, който трябва да им даде документа за законно щастие. Ситуацията постепенно излиза от контрол и мащабното мероприятие е заплашено от провал. Градското ръководство напразно се опитва да убеди Деспотов да извърши служебния си дълг. Обиден и огорчен от хората и собствената си съдба, той категорично отказва да дава излишни илюзии на желаещите да встъпят в брак. Но когато най-после склонява и решава да извърши ритуала, се оказва че всички са си тръгнали и за него не остава нищо друго, освен сам да се ожени за четвърти път.

“100 тона щастие” е приятна метафорична история, която още веднъж показва, че универсален код за щастие не съществува. То не зависи от капризите на чиновниците, не можеш да го получиш наготово, с подпис и печат. Всеки сам извървява пътя си до него и открива ключа към сърцето си.

Във филма участват актьорите Иван Янчев, Кирил Господинов, Тодор Колев, Диана Христова, Валентина Борисова, Андрей Чапразов, Кина Мутафова и др.

9 декември 2015 г., 8 милиметра, “Формално”