Милано е мястото, което ясно си спомням, че исках да посетя в невръстните си години. Не мислете обаче, че още от малка съм била някаква шопинг кифла. По това време даже и не бях чувала за по-голяма част от дизайнерите, просто като повечето момичета бях влюбена в Марко ван Бастен и мечтаех да отида поне на един мач на „Милан”. Но както се казва – внимавай, какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне. Магията около Милано беше развалена още със самото пристигане. Посрещна ме сив и невзрачен град, който по някакъв начин ми напомняше София.