“Златна роза” – да свалим маските от сърцата!

Когато писах предварителния текст за 38-то издание на фестивала „Златна роза“ и споменах, че ключовата дума този път ще е дистанция, се опасявах да не изляза лош пророк. И тази физическа отдалеченост, която пандемията ни налага, да не се е пренесла и на екрана. Защото само преди няколко години от реколтата родни филми лъхаше толкова студенина и безлюбовие, като че ли сърцата на авторите още тогава бяха покрити с маски.

Този път любов имаше в изобилие – романтична, забранена, братска, обсебваща, към изкуството – с една дума, каквато си поискате. И историята за тази, която най-много ме развълнува – непозволената и сочената с пръст, спечели голямата награда. Като ръкостискане между публиката и специалистите бих определила избора на журито за „Златна роза“.

„Страх“ на Ивайло Христов притежава всички необходими компоненти да се хареса на масовия зрител, без в нито един момент да прави завой към комерсиалното. Изключително добре построен разказ, който по един комичен и ироничен начин третира такива сериозни теми като отношението към бежанците, расизма, уплахата от непознатото и другостта и най-вече страха от признанието, че нямаш спомен кога за последно си се чувствал истински щастлив. Допълнителна плътност на този прекрасен черно-бял филм дава и играта на Светлана Янчева (приз за женска роля) – сурова, без грим, лишена от всякаква суета, тя кара ни кара да я следваме в захлас.

Рекордьор по брой отличия стана другият ми личен фаворит – „Сцени от живота на една актриса“ (за режисура, сценарий и специална награда на международното жури на „Златна роза“). Иван Владимиров успешно е развързал връзките на кецовете и е направил един не толкова отворен към публиката филм, но в същото време комуникативен по един нестандартен начин. Необичайният подход да съшиеш една продукция с парчета от други творби, дава на този кино пачуърк особена притегателност. Познавачите ще се забавляват да отгатват препратките към Годар, Бергман и т.н., както и със срещите с родни актьори, голяма част от които играят себе си – Мариус Куркински, Иван Бърнев, Владо Пенев, Валентин Ганев. Спойката между всички кръпки е Радина Кърджилова, която изглежда е надраснала сериалните си изяви и тук пресъздава с лекота един малко чеховски образ, доближаващ се до съвременен вариант на Нина Заречная.

С филма „Житие“ (заснет по последния сценарий на Красимир Крумов – Грец) имах пълно разминаване и затова въпреки запомнящото се изпълнение на Иван Бърнев, отличието му за мъжка роля дойде малко неочаквано. Нямам обяснение защо беше пренебрегнат Владо Пенев, който изиграва наистина сложен персонаж в проекта „Рая на Данте“. Дебютният филм на Димитър Радев (награда на критиката), независимо, че на моменти ми изглеждаше ретро, ме спечели с деликатността и финеса, с който обговаря една толкова болезнена тема като лагера в Белене.

Като стана дума за дебют, призът в категорията отиде при Яна Титова за „Доза щастие“. Имам резерви към творбата, най-вече заради драматургичната недостатъчност и липсата на биография на героите, но продукцията е заснета изключително модерно, с отличен саундтрак и можем спокойно да й лепнем клиширания комплимент – че не прилича на българска. Филм от същия сегмент е и „Дани.Легенда.Бог“ на Явор Петков. Издържан в духа на гангстерските комедии на Гай Ричи, той получи награда за операторското майсторство на Румен Василев, но аз искам да изтъкна и превъплъщението на Димо Алексиев, който критиците сравниха с Джак Никълсън, но на мен ми напомня на Робърт Карлайл в „Трейнспотинг“. Въпреки че не влезе в списъка с отличниците, ще спомена и първия режисьорски опит в пълнометражното кино на Иван Юруков – „До последния каприз“. Един елегантен и докосващ филм, привличащ вниманието с интересен кастинг и вечната тема за любовта към изкуството и възвишеното, и стремежа към съвършенство.

И за да не стане, както се казва във „Страх“ – „The bathrooms are full with shit, but it’s from heart”, се надявам авторите да не загубят смелостта, свежестта и обичта към това, което правят, защото субсидията не замества сърцето.

“Art Varna”, 3 октомври, 2020