“Законът на Архимед” или невъзможната днешна невинност

На всяко тяло, потопено в течност, действа вертикална сила с посока от долу нагоре и големина, равна на теглото на обема на изместената от него течност – така гласи Законът на Архимед в науката. В едноименната пиеса на каталунския драматург Жузеп Мария Миро (още един стойностен автор от региона в прекрасен превод на Нева Мичева) обаче теорията на учения от Сиракуза се оказва неприложима, защото тялото влиза в контакт с дъното. Авторът е носител на наградата Premi Born de Teatre 2011, а текстът има и филмова адаптация под името “Virus of Fear”.

Мястото на действието в един от най-новите спектакли на Малък градски театър “Зад канала” с режисьор Стилиян Петров е плувен басейн. Там между тренировките управителката Ана (Ирини Жамбонас) и единият от наставниците – Ектор (Петър Калчев), дискутират какво да правят с жалбата, която е постъпила срещу техния колега Жорди (Пенко Господинов). Петгодишно момиче от неговата група казва, че го е видяло как целува друг възпитаник по устата. Ситуацията се усложнява и от посещението на друг баща (Христо Пъдев), който вече е дочул за случката от социалните мрежи и иска да спре сина си от тренировки.

Първоначално Ана и Ектор вярват на версията на колегата си, който обяснява, че просто е целунал детето, за да го успокои. Самото то му е напомнило за неговите собствени страхове от водата и с този акт е искал да го утеши и насърчи. Но след неволно подхвърлени думи и постепенно трупащ се “доказателствен материал” – тайно пушене в съблекалните, добавяне на непълнолетно момиче във фейсбук, вярата им в Жорди започва да се разклаща.

Структурата на пиесата не е линейна и напрежението постепенно се нагнетява чрез серия от разговори, които се случват на територията на басейна. Времевите скокове помагат не само да се изясни как се е стигнало дотук, но и да се разкрият персонажите в дълбочина. Впечатляващ е емоционалният диапазон на Пенко Господинов, който претърпява абсолютна метаморфоза от самоуверен и наперен млад мъж до уплашен и силно уязвим човек. Ирини Жамбонас също е блестяща като Ана, която се разкъсва между недоверието и лоялността, докато се бори със своите собствени демони.

Постановката на Стилиян Петров напомня донякъде на “Ловът” на Томас Винтерберг. Но докато за героя на Мадс Микелсен изначално беше ясно, че е невинен, презумпцията за виновност стои като Дамоклев меч над главата на Жорди през цялото време. Сценографията на Венелин Шурелов чудесно пресъздава усещането за клаустрофобия и липсата на полезен ход у героите.

Вместо да ни представи традиционна пиеса за сексуалното насилие, в “Законът на Архимед” Жузеп Мария Миро е обърнал фокуса към природата на истината и как едно подхвърлено съмнение може да отрови умовете и на най-рационалните хора. Само за миг един намек може да преобърне целия ни свят и чисто човешки жест да ни превърне в чудовища. Дали невинните години са завинаги изгубени и доверието между хората е необратимо разрушено, не без помощта на страховете, подхранвани от медиите и социалните мрежи – тези въпроси ще ви мъчат по време на представлението, докато в душите ви отекват камъните на разгневената тълпа, хвърлени по прозорците на басейна.

Снимки: Венелин Шурелов