За пиянството вътре в нас
Изглежда, че Иван Вирипаев ще бъде най-поставяният драматург на родна сцена през този сезон. И то от режисьорите, на които дължим неговата популярност у нас – Галин Стоев и Явор Гърдев. И двамата са се спрели на непознати досега в България текстове на руския автор – „Танцът Делхи” и „Пияните”.
Явор Гърдев винаги е имал слабост към съвременната руска драматургия. Още в зората на кариерата си той постави пиесата на Оля Мухина „Таня-Таня”, като любопитното е, че постановката отново беше на сцената на Малък градски театър „Зад канала”. Днес, близо 20 години по-късно, той се завръща във въпросната трупа със споменатия вече текст на Вирипаев – „Пияните”.
Самият драматург определя пиесата си като комедия. И тя наистина в основата си е такава – черна, на места абсурдна, предизвикаваща смях, но от този вид, който често засяда в гърлото. Независимо, че е писана по поръчка от немски театър и имената на героите да звучат европейски (Карл, Линда, Густав, Лаура, Марк, Лоурънс…), няма как да не усетите сянката на Достоевски, която ту се разстила над персонажите, ту минава незабележимо.
Структурата на пиесата не е линейна и представя живота на 14 герои, които в една съдбовна нощ са имали повод да се напият – ергенско парти, помен, разбито сърце, неизлечима болест. Първоначално историите текат независимо една от друга, но постепенно кълбото, досущ като това на Ариадна, започва да се разплита и лутащите се персонажи намират път един към друг. А те са като всички нас –няма значение дали става въпрос за директора на филмов фестивал, на който дните му са преброени, добродушна проститутка, изневеряващ съпруг банкер, приятелят му рогоносец, млади жени, борещи се за любовта на един и същи мъж и т.н. Свързващото звено, разбира се е алкохолът и идеята, че Бог говори през устата на пияния. Както в сънищата и мечтите си, под влиянието на духа от бутилката, хората се превръщат в каквито си пожелаят, а не каквито се очаква да бъдат. Нощта е перфектното покривало, под което можеш да скриеш социалната си маска, да отхвърлиш всички норми и задръжки и да се обясниш в любов на напълно непознат човек, да се ожениш за първия срещнат, да признаеш дълбоко заровени грехове или пък да споделиш възторга си от неизвестен ирански филм.
И тук, както и при „Жана”, Явор Гърдев като че ли съзнателно се е дистанцирал от водещата роля на режисьор и като в джазов джем сешън е оставил актьорите сами да намерят път към правилната мелодия. Но за разлика от спектакъла в Народния театър, този път нещата не вървят по инерция. Режисьорът не е оставил широко поле за импровизации, но на места има известни олюлявания в бенда, което идва от сложността да бъдеш опиянен през цялото време. В пиесата няма главни действащи лица, но за мен все пак в ансамбъла се открояват няколко солисти – Владо Пенев като измамения съпруг, Христина Караиванова като благородната проститутка и желаният от две жени Пенко Господинов (припомних си отново съвместната му работа с Явор Гърдев във Варненския театър).
Сценографията на Никола Тороманов наподобява детския надуваем замък от „Валентинов ден”, като тук бих я оприличила на пясъчник, в който героите, подобно на малки деца, правят първите си плахи стъпки – залитат, падат и често се озовават (по думите на режисьора) насред локвата, наречена живот.
Въпреки че се говори за връзката с Бога, за вярата, за искреността, „Пияните” е преди всичко пиеса за любовта. За вечния копнеж да бъдем обичани от друго човешко същество, независимо какви сме и колко често чуваме „шепота на Господ в сърцето си”.
*В спектакъла участват актьорите Весела Бабинова, Иван Бърнев, Луиза Григорова – Макариев, Анастасия Лютова, Пенко Господинов, Владимир Пенев, Светлана Янчева, Герасим Георгиев – Геро, Василена Атанасова, Петър Калчев, Бойко Кръстанов, Христо Пъдев, Никола Мутафов, Христина Караиванова.
4 октомври 2017 г., “Формално”
Leave a Comment