Варненското театрално лято – когато юни стана ноември

Понякога и преди Коледа се случват чудеса. Особено пък когато трябва да посрещнеш варненското театрално лято само месец преди настъпването на Рождество. В тази особена пандемична година се случи и това, дори без да живеем в Австралия.

28-то издание на театралния фестивал започва на 25 ноември и за първи път ще бъде изцяло в дигитален облик. Разбира се, ще ми липсва атмосферата на откриването, срещите с обичайните заподозрени, с които да обсъждаме вълненията или разочарованията. Но да погледнем от добрата страна – кога друг път ще ни се отдаде възможност да видим накуп спектакли на едни от водещите европейски режисьори в момента. С някои се познаваме добре, дори сме се срещали на живо (Галин Стоев, Тимофей Кулябин, Деклан Донелан), с други тепърва ще се сблъскаме (Гжегож Яжина, Кирил Серебренников, Андреас Кригенбург). Както винаги не са пренебрегнати и любителите на танца, тях ги очакват огнено фламенко от балет “Мануел Рамирес”, съвременно хореографско тълкуване на Бах от Анне Тереза Де Кеерсмакер, фантазен свят от спомени за даоистки ритуали и оживения живот по улиците на Тайпе от “Клауд гейт” – Тайван, както и филм за живота на французойката Маги Марен.

Другото предимство на онлайн изданието е, че в домашни условия може да изгледаме цялата програма, но аз все пак съм набелязала няколко заглавия, които смятам за задължителни.

“14 минути Непостоянство”: Мисля, че отдавна няма нужда от допълнителни обяснения защо Галин Стоев заема първото място, въпреки че не става въпрос за цялостен спектакъл, а за филм. Продукцията, заснета специално за фестивала е посветена на най-новия проект на режисьора “Двойното непостоянство”, чиято премиера беше преди година в Градския театър в Тулуза, където той е и директор. Пиесата на Пиер дьо Мариво е от емблематичните класически текстове, писан през 1723 г. Независимо, че е маскирана като безобидна романтична комедия, тя разглежда един от най-актуалните въпроси на нашето съвремие – постистината, като по думите на Галин напомня донякъде на “Опасни връзки” на Лакло. Като човек, който е гледал преди 20 години “Игра на любов и случайност” във Варненския театър, за която режисьорът по-късно призна, че това не е “истинския” Мариво (поради проблеми с превода и други приключения), ми е изключително любопитно да се срещна с пиеса, поставена на родния му френски език.

“Коварство и любов”: След като в Световен театър в София гледахме Чехов на немски (“Чайка” на Юрген Гош), сега ще се сблъскаме с Шилер на руски и то в интерпретация на самия Тимофей Кулябин. Промотираният като “дете-чудо” режисьор е познат на варненската публика още с дипломния си спектакъл – “Дама пика”. Признавам си, че тогава очаквах нещо доста по-радикално от тази леко дантелено-кабаретна версия на Пушкин, но пък Кулябин оправда надеждите ми с другите две представления – “Три сестри” и “Онегин”, и изглежда се развива в правилната посока. Вече тръпна в очакване какъв е неговият поглед към романтизма на Шилер и съдбата на Луиза Милер и Фердинанд. Интерес буди и фактът, че за първи ще видим негова работа по неруски текст.

“Войцек”: Познавам повече Кирил Серебренников в ролята му на общественик-дисидент, който дори изтърпя присъда, след като беше набеден в злоупотреба с финансови средства. Гледала съм и филма му “Лято”, показван на фестивала в Кан и разказващ историята на Виктор Цой от “Кино”, но сега ми предстои дебют по отношение на сценичната му дейност. Творбата на Георг Бюхнер я свързам с две неща – постановката на Галин Стоев в ТБА, която все още е ненадминат шедьовър за мен, и филмът на Вернер Херцог с участието на Клаус Кински. Така че имам високи критерии към тълкованието на това произведение и се надявам Кирил Серебренников да попълни тройката с любими интерпретации, още повече, че спектакълът се случва в Латвийския национален театър.

“Зимна приказка”: Деклан Донелан също не е непознато име за редовните посетители на МТФ “Варненско лято”, когато буквално ни отнесе с неговото разбиране за “Андромаха” на Расин. След като беше изчистил от пиесата всичко твърде класическо и на сцената бяха останали само децата на героите от Троянската война и второстепенните персонажи, можем само да гадаем как ще изглежда сега шекспировата “Зимна приказка”. И докато “Андромаха” беше реализирана с актьорите на парижкия театър “Буф дю Нор”, този път Деклан Донелан се представя с компанията “Чийк бай джаул”, с която е гостувал в София през далечната 1981 г.

Международният театрален фестивал “Варненско лято” ще се проведе от 25 ноември до 6 декември, като хубавата новина е, че този път няма да се налага да чакаме цяла година до 29-тото издание.

*Пълната програма на фестивала е на http://www.viafest.org