“В кръг” – потъване нагоре и дали ще бъде светло там?

“В кръг” е втората част от социално ориентираната трилогия на Стефан Командарев. След таксиметровите шофьори в “Посоки”, полицаите са новите инструменти, с които режисьорът (лекар по образование) прави дисекция на нашето разпадащо се общество. Неслучайно действието се развива в навечерието на 10 ноември, когато се навършват 30 години от идването на т.нар. демокрация. Виждаме отново улиците на нощна София, като този път сюжетът проследява три двойки патрулиращи полицаи от различни районни управления. Свързващата нишка между тях е Лазар – Ованес Торосян (в името е закодирано основното послание на филма), починал от свръхдоза наркоман, който никой не иска да прибере, за да не се занимава с бюрократщини.

Иво (Асен Блатечки) и партньорът му (Иван Бърнев) са “типичните” представители на реда в очите на обикновените хора – груби, навъсени, отегчени от живота. Независимо, че имат противоположни политически възгледи – единият е убеден евроатлантик, а другият – соц носталгик и фен на Путин, двамата споделят сходна ценностна система – гледат работата си през пръсти, докарват си пари като участват в трафик на бежанци и нямат нищо против да изкарват гнева си върху престъпници, стоящи най-ниско в йерархията. Сцената с Роки, Рамбо и Силвестър – ромите, които оскверняват надгробни паметници, със сигурност ще влезе в родния кино фолклор.

При Елена (Ирини Жамбонас) и Марин (Стефан Денолюбов) професионалната връзка е утежнена и със сексуално напрежение след прекарана съвместна нощ. Тя обаче е пред тежък развод и с дете в болницата, и не взема насериозно домогванията на колегата си. От друга страна той не се свени да й разказва мръсни вицове, да прави двусмислени комплименти, докато тя е надвесена над мъртъв човек и да ревнува от все още съществуващия й съпруг. На пръв поглед циничният Марин едва ли ще ви очарова, но именно той е най-многопластовият персонаж, който с мъка извървява трънливия път към личния си катарзис. Стефан Денолюбов пресъздава с невероятно майсторство метаморфозата на своя герой, който при срещата си със страдащия от деменция любим учител (имам усещането, че последната част от трилогията ще бъде посветена на тази презряна в последно време професия), не се поколебава дори да замести Господ, за да запази достойнството на възрастния човек. Ирини Жамбонас пак влиза в ролята на жена, успешно бореща се в едно мъжко общество. Принципна и безкомпромисна, успява да се противопостави на нарушителя-политик, въпреки че знае, че това ще й коства работното място.

Тандемът, който буди най-големи симпатии у мен безспорно е Тодор и Васил. Персонажът на Васил Василев – Зуека е ветеран, броящ дните до пенсия, той се стреми да спазва закона, за да не стане някоя издънка точно в края на кариерата му. На другия полюс е Стоян Дойчев – връстник на “демокрацията”, все още с идеалистични представи за полицейската професия. Разкъсвани между правилата и човещината, те стават истинските герои на филма, като успяват да спасят пребито от хулигани дете, макар да знаят, че ги очаква дисциплинарно наказание.

Тук нямаме супер детективи като в американските филми и сериали, които ходят в елегантни костюми, преследват престъпници на високи токчета и са винаги горди и непримирими. Нашите ченгета са хора от плът и кръв със своите слабости и достойнства, грижи и малки радости. Стефан Командарев заедно със сценариста Симеон Венциславов е успял в мисията си да реабилитира полицаите без излишно идеализиране и прекрачване в така обичаната от нашите кинаджии лабораторна реалност. Въпреки няколкото сюжетни линии, за разлика от “Посоки”, разказът е изключително добре построен и не се разпилява, диалозите са запомнящи се и не звучат изкуствено. Тук усещам и някакво намигване към творбите на Людмил Кирков (когото Командарев често споменава като любим български режисьор), който умееше да представя всекидневието по един запомнящ се начин.

Операторът Веселин Христов отново е заснел всичко в един дълъг кадър, похват, който се оказва особено сполучлив при филми с документално излъчване.В тях нямат място паузите, непремерените дължини и излишните игри с камерата.

“В кръг” е един пречистващ филм, в който имаме тъга, абсурден смях, често засядащ в гърлото, но и много надежда. Защото и от най-сложния лабиринт винаги има изход и независимо дали потъваме нагоре, няма да спрем да се чудим дали ще бъде светло там – както пеят “Хиподил” във финалното парче.

*Във филма участват още – Герасим Георгиев – Геро, Анастасия Ингилизова, Павел Попандов, Николай Урумов и др. В кината е от 8 ноември.

Снимки: “В кръг”/Rounds