“Грешници” – криминале с човешко лице

“Грешници” е дебют за сценариста и режисьор Симеон Комсалов и е пример как може да се заснеме съвсем приличен жанров филм с минимален бюджет и без никаква претенция.

“Филм без време…/Измислих те така…” пее Мария Илиева (която се появява и като актриса) още в началните кадри. Избрах точно този цитат от заглавната песен от саундтрака, защото точно описва усещането ми за разказаната история.

Първоначалната версия на сценария е написана още в началото на 90-те и вероятно ще си помислите, че тематиката е морално остаряла. За съжаление обаче криминалният сюжет, в който са оплетени грабежи, отвличания и убийства, звучи като нестихващо ехо от тогавашните мутренски времена, мултиплициращи се и до наши дни. Нещо в атмосферата и внушението ми напомня на една друга лента със сходни мотиви – “Ярост” на Илиян Симеонов.

Действието се развива в роден провинциален град, където бива отвлечен местен бизнесмен. Поискан е солиден откуп, който не е по възможностите на брата и съдружник на отвлечения. Налага се да се обърне за помощ към бивш полицай, който е преживял тежка лична драма и удавя мъката си в алкохол, докато работи като гробар. Първоначално ексченгето отказва да съдейства, но в хода на събитията се разбира, че зад акцията стои наскоро излязъл на свобода крадец, желаещ отмъщение. Той събира приятелите си от затвора, за да извършат престъплението. С парите всеки от тях мечтае да промени живота си. Замесена е дори непълнолетната дъщеря на бившия затворник, заради която полицаят се съгласява да се включи в рискованата операция.

“Грешници” е криминална драма с елементи на екшън и е заснета по всички правила на жанра. На места се нуждае от повече динамика. Има моменти, които могат да бъдат спестени, без това да повлияе на цялостната картина. Това за мен е една от клопките, когато режисьорът е автор и на сценария, особено като става дума за дебют. Въпреки тези неравности обаче, филмът има редица достойнства и това си личи най-вече във воденето на актьорския ансамбъл и изграждането на персонажите.

Димитър Терзиев е убедителен в своя образ на затънало в мъка и алкохол ченге, което скърби за изгубеното си семейство, но си има и своите тъмни страни. С майсторство пресъздава противоречивия си герой, като любими са ми моментите, в които води “разговори” с изгубеното си дете. Чудесно му партнира и младата Стефани Ивайло (вече студентка в НАТФИЗ), която се превъплъщава в дъщерята на затворника. Отборът на “лошите” също е на висота. Искам да отлича Петър Генков и Николай Йовин, познати от комедията “Отрова за мишки”, където отново бяха в ролите на престъпници, но далеч по-безобидни.

Независимо че на пръв поглед сюжетът е преекспониран, Симеон Комсалов предлага една кримка с човешко лице. За разлика от хитовия сериал “Под прикритие”, тук не изобилстват сцени на брутално насилие и секс. Водеща е не някаква тривиална любовна история, а в центъра са поставени взаимоотношенията баща-дъщеря, което допълнително го облича в някаква хуманност.

Без да е шедьовър, “Грешници” със сигурност ще намери своите зрители. Не само защото засяга актуални теми и е в предпочитан от публиката жанр, а най-вече с изчистеността на изразните средства и широко отворената врата към човечността.

*Филмът беше част от информационната програма на фестивала “Златна роза” през 2016 г. под името “Врагове”. Кинопремиерата му със заглавието “Грешници” ще бъде на 15 февруари.