Дос сладоледос, пор фавор, и защо Севиля е любима на оперните композитори

Както и при повечето хора, първите ми асоциации със Севиля са свързани с операта. И тук не става дума само за прословутия бръснар на Росини. Градът се оказва любимо място и на Моцарт, Верди, Бетовен, Бизе, Прокофиев. Нямам идея дали някой от въпросните композитори е посещавал Севиля, но по някаква причина са избрали за либрето истории, случващи се именно тук.

След колебливите ми впечатления от Малага и Гранада, към столицата на Андалусия наистина нямам забележки. А и как бих могла, като най-после казах сбогом на чадъра и якето и тръгнах по кецове да превземам града, който запази реномето си на гореща точка (тук е измерена най-високата температура в Европа – 50 градуса). За щастие по време на моята визита климатът не беше все още настроен за рекорди и успях да преживея близо 3-часовото чакане на входа на двореца Алказар.

Мислех си, че след Алхамбра едва ли нещо може да ме впечатли, но се оказа, че човек трябва понякога да остави очакванията си на закачалката. Алказар е най-старият палат в Европа, който все още се ползва по предназначение – действаща резиденция е на кралското семейство. За разлика от Алхамбра, тук можете да се разхождате необезпокоявани и да снимате всичко, което ви е на сърце (все пак имайте едно наум с четирите глави на кукли, чийто поглед не е особено приятелски). Залата на девиците, залата на посланиците, залата на не знам си кой – врати, колони, мозайки, тавани, орнаменти, фигури и… плочки. Пъстрите керамични плочки са ключов елемент във всяка уважаваща себе си постройка в Андалусия. Но тук те са толкова многобройни, че седмици наред щом затворех очи, ми се привиждаха шарките им. Изобщо дворецът е една невъобразима архитектурна еклектика, смесваща поне няколко стила – мудехар, готик, маниеризъм, но за разлика от “Саграда фамилия” не дразни моя минималистичен вкус. Интересни са и баните с дъждовна вода, които носят името на любовницата на един от владетелите на двореца – Педро I Жестокия.

Градините подобно на залите и вътрешните дворове също са с отделни названия и преливат една в друга. Имам чувството, че в тогавашния кралски двор е бил назначен специален служител, чието задължение е било единствено да мисли имена. Няма да ви ги описвам подробно, защото това не е възможно, само ще ви подшушна да пробвате лабиринта. На пръв поглед ми се видя малко невзрачен, но след като на няколко пъти се опитах да изляза и все стигах до задънена улица, не на шега се напрегнах. И докато се чудех дали да потърся профила на Ариадна, за да ми метне едно кълбо преди да се сблъскам с минотавъра или краля на таласъмите Джарет, едно далеч по-ориентирано от мен дете ми показа посоката.

След като напуснете очертанията на двореца се отбийте в катедралата “Дева Мария де ла Седе”. Няма да ви изненадам, ако кажа, че в нея отново се преплитат различни стилове, защото е преработена джамия, останала след Реконсистата и градежът й е продължил стотици години. По-интересното е, че вероятно тук се намират останките на Христофор Колумб. Мистерията около неговия гроб е доста заплетена, защото и столицата на Доминиканската република претендира да е последното убежище на легендарния откривател, но правителството на островната държава категорично отказва да се направи ексхумация, за да се изясни кой точно е заровен там. Другата връзка с Колумб е огромният кръст, за който се предполага, че е изработен от първото злато, донесено от Америка.

Както вече съм споменавала, сериалът “Игри на тронове” ме преследва в живота, но умишлено не споменах, че част от петия му сезон е сниман в двореца Алказар. Сега обаче няма да подмина най-голямата забележителност в Севиля, без да отбележа, че тя е била снимачна площадка на “Междузвездни войни: Епизод 2 – Клонираните атакуват” и на клипа на “Симпли ред” – “Something Got Me Started”. Разбира се, че става дума за Plaza de Espana – комплексът, построен по повод Иберо-Американското изложение през 1929 г. Ще ме прощават всички площади по света, начело с Червения в Москва, Таймс в Ню Йорк, “Св. Петър” в Рим и т.н., но никой не може да стъпи и на малкото пръстче на творението на Caidon Fox. Подобно на Венеция, пред полукръглата сграда се намира воден канал, прекосяван от мостове, които символизират четирите испански кралства – Кастилия, Арагон, Навара и Леон. Ако случайно сте пропуснали плочките в Алказар, тук е моментът да си нахвърляте идеи за бъдещия ремонт в банята или кухнята. Всичко, включително пейките и картите, представящи 48-те провинции, са изработени от пъстроцветните керамични квадрати. Независимо, че е с големината на пет футболни игрища, площадът жужи като огромен пчелин по всяко време и представлява такава експлозия от цветове звуци, че наистина очакваш да срещнеш дори представителите от планетата Набу.

Колкото и да не ви се вярва, но град с такова историческо наследство си има и своята модерна страна. Разходете се до Plaza de la Encarnacion, за да се срещнете с най-голямата дървена конструкция в света – тук не си играят на дребно. Германецът Юрген Майер е направил огромен чадър, наподобяващ гигантски гъби, като казва, че е бил вдъхновен от покривите на катедралата и фикусите около Plaza de Cristo de Burgos.
Дървените “печурки” са любимо място на местните скейтъри, а по-смелите туристи имат възможност и да се покатерят върху чадъра.

Стигаме и до момента, в който е време да се потопим в местната атмосфера, макар че така и не ми се изясни как точно става това. От другата страна на реката Гуадалкивир са разположени кварталите Триана и Ла Макарена (не разбрах дали има нещо общо с едноименната песен). Освен тихи улички с цветни къщи, можете да намерите автентични ресторантчета, където да хапнете най-вкусното салморехо и да изпиете на спокойствие едно тинто де верано. Е, има едно малко неудобство, менютата са само на испански и хората говорят единствено родния си език, но какво пък, и “Дос сладоледос, пор фавор” свърши работа на героя на Павел Попандов в култовия детски сериал “Васко да Гама от село Рупча”.