Изкуството като ежедневие в стокхолмското метро

Едно от нещата, които най-много обичам в големите градове, е метрото. Намирам подземните влакчета за особено привлекателни и удобни, и за мен те са един от най-истинските ърбън символи. Разбира се, не всички метрополитени са приятни за пътуване – някъде са твърде стари и тракащи, другаде не особено чисти и изпълнени с екзотични аромати. Някои си имат специфика – предполагам при всеки предизвиква усмивка репликата – “Mind the gap” в Лондон, особено когато става въпрос за някакви си 1-2 см., защото само пътувалите с БДЖ знаем какво е истинска “дупка”.

В тази история обаче ще стане дума за метрото в един град, но не за качеството на услугата или мотрисите, а за неговото място в артистичния живот. Вероятно вече се досетихте, че говоря за това в Стокхолм, което неслучайно е наречено “най-дългата подземна галерия”. Строежът му започва в края на 50-те като първата спирка е T-Centralen, с която няма как да не се сблъскате, защото всички пътища в шведската столица тръгват от нея. Идеята за арт оформлението тръгва именно оттам, когато Signe Persson-Melin и Anders Österlin създават серия от модели на бели плочки, наподобяващи пътни знаци. Най-вълнуващото обаче ви очаква, когато слезете, за да хванете синята линия, там двайсетина години по-късно Per Olof Ultvedt добавя лозите и флоралните мотиви, които да действат успокояващо на пътниците.

С името си Kungsträdgården подсказва, че тук ще се разходите в една ъндърграунд градина, дело на Ulrik Samuelson. Тя пресъздава богатата история на предградието, което е било известно с двореца от 17-ти век – Makalos, унищожен от пожар в края на 19-ти век.

Една от най-шарените станции безспорно е тази на стадиона. Отдалеч проектът на Enno Hallek и Åke Pallarp изглежда като огромна дъга. Но като минете под нея и не се случи нищо, не бива да се изненадвате – цветовете всъщност пресъздават олимпийските кръгове, защото дизайнът е посветен на олимпийските игри в Стокхолм през 1912 г.

Един от малкото не-шведски автори е Françoise Schein. На белгийско-парижката художничка е поверена спирката на Университета и за нейно вдъхновение са послужили пътуванията през Балтийско море на знаменития учен Карл Линей. Използвайки пътешествията на известния биолог, Schein алармира за редица екологични проблеми на модерното общество.

Темата за опазването на природата е залегнала и в концепцията на Karl-Olov Björk и Anders Åberg, които са създатели на моя фаворит сред дизайните. Solna Centrum представлява огромна борова гора, над която се е разпростряло кървавочервено небе, приличащо на разтопена лава. Стенописите носят послания срещу обезлюдяването на селските райони и промените в околната среда, настъпили в Швеция през 70-те.

За съжаление не успях да видя останалите близо 90 метростанции, но на вас оставям да споделите впечатленията си от Telefonplan на местния Banksy – Bo Samuelsson, Tekniska Högskolan na Lennart Mörk и Högdalen с двуметровите бронзови лалета на Birgitta Muhr.

Можете да се възползвате от организираните обиколки, но моят съвет е – в първия дъждовен ден, а те в Стокхолм не са малко, просто се гмурнете в ъндърграунда и се отдайте на подземно арт приключение. Така ще имате и още един повод да използвате максимално седмичната карта за градския транспорт, която струва около 70 лева.