Талин – напиши си сам писмо и се върни!

Книжката за Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада, и Скайп са може би двете най-популярни естонски неща, поне според моите представи. Винаги съм искала да пристигна в родината на любимите ми герои на Ено Рауд с подобен на техния червен фургон, но за съжаление придвижването от Рига до Талин се осъществява предимно с автобус. Ако сте чели историите за накситралите (това е оригиналното име на симпатичните човечета на Рауд), вероятно ще останете с впечатление, че естонските градове са средище на какви ли не чудати приключения – нашествия от котки, бедствия с плъхове, нападения на крадливи свраки. Истината е, че тук всичко е толкова спокойно, тихо, уютно и приветливо, сякаш сами сте си подредили света от лего късчета в средата на дома си.

Ако Рига е кралицата на Балтика, Талин е нейният рицар-джентълмен. И като такъв му се полага да е малко по-буен, свободолюбив и леко флиртуващ. Къде може да си направим първата среща с подобен типаж – в кръчмата, разбира се. Най-подходяща безспорно е Olde Hansa, която се намира на големия площад в Стария град. На пръв поглед изглежда като типична клопка за туристи, но нещата не са толкова зле. Обстановката е като в средновековна таверна и дори сте в състояние да си представите, че сте герои в “Игра на тронове” или какъвто и да е там подобен сериал. Единствено не видях да има паркинг за коне или дракони, но сигурно и за това си има решение. Менюто е съобразено изцяло с епохата и като тупнете меча на масата, поръчвайте смело едни наденички от лос, мечка или глиган, които да полеете обилно с бира.

Иначе Старият град е едно от най-добре запазените подобни места и неслучайно е включен в списъка на ЮНЕСКО. Очарованието му ще ви лъхне още щом прекрачите през градската порта Viru и видите кулите с керемидено-оранжевите покриви, които са част от защитната стена. После ще се лутате с наслада из павираните кривуличещи улички, докато зяпате магазините със сувенири или се чудите къде да пиете кафе.

Моят съвет е да не подминавате пасажа “Света Катарина”, който освен с оригиналните си средновековни каменни облицовки, е известен и като дома на едноименната гилдия. И днес тук се помещават работилниците и ателиетата на занаятчии и артисти, които създават стъклени предмети, шапки, юргани, керамика, бижута, ръчно рисувана коприна. Любопитното е, че има и нещо като уъркшопи, където в помещенията, които датират от XV до XVII век, могат да се наблюдават занаятчийските процеси.

Сред нещата, които не биват да се пропускат в Стария град, е и кулата на Дебелата Маргарита, която се оказа датска кралица. По въпроса обаче дали прякорът й има чисто естетическа семантика, историята мълчи.
Гвоздеят сред забележителностите е аптеката, която е отворена през 1422 г. и е работеща и в наши дни. Към нея е прикрепен и малък музей, в който след като видите как хората са се лекували със смес от изгорели таралежи, сок от египетски мумии или прах от еднорог, едва ли ще имате оплаквания от съвременните лекарства.

Забравих в началото да уточня, че средновековният Талин се състои от две части – горна и долна. Време е вече да се изкачим към хълма Toompea, където ни очакват задължителната крепост, няколко църкви и още кули. Важното на това упражнение по катерене е, че има няколко платформи за наблюдение, откъдето могат да се направят панорамни снимки на Талин. А това не е за изпускане, защото тук са едни от най-пленителните покриви (след тези на Дубровник), които съм виждала. Хващам се на бас, че дори и Карлсон долита тук от Стокхолм по време на ваканциите си, за да досажда на някое естонско дребосъче.

Колкото и обаятелни обаче да са отминалите времена, понякога имаме нужда и от глътка модерност, все пак сме в XXI век, а Талин е популярен и като източноевропейската Силиконова долина. Директно прескачаме (налага се да ползваме трамвай, телепортацията все още не работи, дори и в такова напредничаво място) в хипстърския квартал Telliskivi. Наясно съм, че звучи малко като телетъбис, но не се стряскайте – няма шанс да срещнете Тинки-Уинки и компанията му. За сметка на това пък ви очакват най-шарените часове, които имате възможност да прекарате. Независимо дали ще пиете био кафе или ще ядете някакви странни, но полезни храни, ще се разхождате из дизайнерските магазинчета, ще се наливате с крафт бири в бар Pudel, ще гледате графити или ще играете пинг-понг на маса с образа на Сид Вишъс, няма да усетите как сте дошли сутринта, а навън вече се е стъмнило.

Настава вечер и нощният живот ви очаква, но за това ще се наложи да се върнем в Стария град, където ще ударим по едно в DM Baar. По името вече сте отгатнали, че става въпрос за бар, посветен на Depeche Mode. Тук заклетите фенове могат до захлас да слушат любимите си парчета, да гледат отминали концерти, да се снимат с реликвите по стените и да слушат разказите на бармана за визитите на членовете на самата група. Излишно е да споменавам, че менюто е съставено от коктейли, носещи имената на песни на бандата. Ако сте почитатели на водката – Blue dress е вашето питие.

Колкото и да не ми се иска, все пак ще трябва да се разделим с Талин, но си мисля, че има начин как да се върнем отново, стига наистина да го желаем. Тук го няма фонтана “Треви”, където да хвърлим монета с подобна мечта, но защо пък да не си напишем сами едно писмо като Маншон и някой ден да дойдем, за да си го получим – в близкия пощенски клон, до поискване.