Протей от Постойна vs Неси от Шотландия

След като преди време посетих Пещерата на дракона на Палма де Майорка, мислех, че съм приключила туристическата си кариера като спелеолог. Колкото и да са привлекателни пещерите, не се чувствам комфортно в затворени, влажни пространства с ограничен въздух. Но за кой ли път максимата, че животът е това, което ти се случва, докато си правиш планове, се оказа вярна. И ето ме на път към най-голямата пещера в Словения – Постойна.

Сигурно се питате какво ли е променило мнението ми и как отново съм се излъгала да се отправя на пътешествие сред природата. Не се притеснявайте, всичко е под контрол и след този разказ обещавам да се върнем обратно в спокойните градски води. Та като казах води – нещото, което най-силно ме привлече към това посещение живее именно там. Постойна си има свое чудовищенце, подобно на Неси, само че е съвсем истинско и миниатюрно. Протей, или по-скоро Протейчо, като се имат предвид размерите му, е уникално същество, което живее единствено там. Представлява нещо като гущер, но другото му име е човешка рибка, защото цветът му наподобява този на кожата на хората. За разлика от Неси, няма да ви се налага да се взирате във водите в очакване да го зърнете, за целта си има специален аквариум, където плуват няколко горди екземпляра. Само бъдете внимателни и не светвайте с телефоните си да го огледате по-добре, защото силната светлина може да бъде смъртоносна за него. Ако имаше възможност да се гледа в домашни условия, той е идеален за любимец, защото освен че не иска светлина може да издържи и години наред без храна.

Иначе самата пещера също е доста атрактивна, но преди да се впуснете в недрата ѝ, се екипирайте добре. Никога не ми е било толкова студено, въпреки че бях с жилетка и грейка, а последното определение, което бих дала за себе си, е зиморничава. Началото на подземното пътешествие е със специално влакче, което съществува още от 1872 г. и е първото подобно в цяла Европа. Местните власти бързо са открили туристическия потенциал на мястото и всичко е електрифицирано през 1884 г. – далеч преди това да се случи дори в столицата Любляна. Правилата за посетителите по това време са били далеч по-либерални и по тази причина можете да прочетете посланията, впечатленията и дори опитите за графити на първите туристи. След около 15-минутно пътуване с железница започва пешеходният тур, който ви отвежда в най-популярните зали, изпълнени със сталактити и сталагмити във всякакви причудливи форми. За мен най-запомняща се беше тази със спагетите. Брилянтът е бижуто в цялата колекция. Леденото формирование блести дори и в тъмнината – като истински диамант. Не знам какви са точните размери и колко километра навъртяхме, но по едно време цялото това многообразие от висулки, каменни мостове и ниши толкова ме обърка, че започнах да се чудя дали да не пускам нещо след себе си като Хензел и Гретел, за да мога да намеря обратния път.

Финалът на обиколката е зашеметяващата концертна зала с уникална акустика, където още през 30-те от миланската Скала са правели оперни спектакли.

Въпреки че нито за секунда не съжалявам за посещението в пещерата Постойна и го препоръчвам на всеки, който пътува до Словения, струва ми се че за първи път в живота си оцених какво значи да имаш достъп до слънце и чист въздух. Даже изпитах и известно съжаление към бедния Протей, който никога няма да види светлина.

19 октомври 2016 г., “Формално”