Малмьо – кой се крие зад ъгъла

Когато бях малка, по Радио Варна имаше специална емисия, в която поради липса на други форми на комуникация съобщаваха в кои пристанища се намират корабите на БМФ. Вероятно някъде по това време за първи път съм чула за Малмьо, както и за всички останали знайни и незнайни места и съм си създала някаква абстрактна представа. Преди да тръгна за шведския град знаех само, че е третият по големина и е побратимен с Варна. Неволно допълнителна информация получих и от любимия си сериал Broen/Bron, в който половината от действието се случва именно там. От епизодите оставаш с впечатление, че Малмьо едва ли не е някакъв мегаполис, където всеки ден се случват серийни убийства, но истината е съвсем различна. Градът ме изненада с размерите си – доста по-малък е от Варна, но изглежда много по-космополитен, което се дължи на множеството емигранти. Въпреки мултикултурното си лице обаче Малмьо е запазил и традиционната скандинавска естетика. Това си личи най-вече в оформянето на градското пространство, където зад всеки ъгъл те дебне някоя приятна цветна изненада. Темата ме вълнува особено силно в последно време, след като в България кичът по отношение на средата е плъзнал като грипна епидемия.

Още със слизането от влака в Копенхаген, в близост до централната гара ви посреща The Knotted gun. В Швеция има 10 реплики на произведението на Carl Fredrik Reuterswärd, но малцина знаят, че именно в Малмьо се намира копието, изработено от самия автор. Творбата, превърнала се в символ на борбата с насилието, е инспирирана от убийството на Джон Ленън, а оригиналът е разположен пред сградата на ООН в Ню Йорк.

Не сте направили и няколко крачки, и вече ви очаква друга модерна актракция – Spectral Self Container. Честно казано не успях да разуча каква е историята на тази скулптура в цветовете на дъгата, но освен че придава свежест на гаровия площад, тя е и чудесно забавление за децата. Шарените тръби са подходящи за катерене и единственото нещо, което е забранено, е карането на скейтборд наоколо.

Бавно се отправяте към централната част, като по пътя не забравяте да щракнете няколко кадъра на Turning Torso – емблематичния небостъргач на Сантяго Калатрава. Въпреки спорната си репутация, сградата неотдавна получи престижна европейска награда за архитектура. Въобще Малмьо е един добър пример как старинното и модерното могат да вървят ръка за ръка – без да си пречат и да поставят на изпитание добрия вкус. Пореден пример за това е и Малкият площад, където къщи, излезли сякаш от приказките на Братя Грим, си съжителстват с инсталации, без това да дразни някого. Пред известната църква “Свети Петър” пък бяха разположени сини букви, подобни на тези, с които Варна се сдоби на входа на Морската градина и предполагам, че това не е породило остри дебати в социалните мрежи. Докато сме още на тази вълна, не пропускайте и улицата Sodergatan, където между два шопинга непременно се снимайте със закачливите статуи на уличните музиканти.

Ако като мен сте музеен плъх, в никакъв случай не посещавайте Малмьо в понеделник. Това е почивният ден на абсолютно всички музеи и галерии и ще останете разочаровани, особено в дъждовните дни. Надявам се, че все някой ще послуша съвета ми и ще успее да разгледа Moderna Museet, за да ми докладва какво се крие в тази чудна червена сграда. А можете да ми купите и подарък от сувенирния магазин – магнитчета за хладилник не събирам, предпочитам моливи или чаши за кафе.

20 октомври 2015 г., “Формално”