Да срещнеш Брус Лий в Мостар

Босна е страната на невидимите селища. Това си мисля докато пътуваме от Дубровник за Мостар и отчаяно търсим къде да спрем за кафе. Целият път е осеян с табели на населени места, но от тях няма и помен, най-много да се мерне някоя самотна къща. Всичко изглежда безжизнено и застинало във времето, но по някаква причина не ме натъжава. Може би защото още пазя прекрасните си спомени от Сараево – един от най-топлите и шарени градове, в които съм била и имам някакво особено предчувствие за Мостар. И да, интуицията ми се оказва вярна (все пак съм зодия Риби) и градът ме задушава в сърдечната си прегръдка още с пристигането.

Още неразтоварили багажа и вече седим под асмата в къщата на любезния ни домакин Тео. За отрицателно време баща му е успял да нареди на масата няколко вида ракии и ликьори, собствено производство. И докато се окопитим, дегустацията е започнала. През това време Тео най-подробно ни чертае маршрута за бърз, но изчерпателен тур из Мостар. Двамата швейцарци, които се присъединяват към компанията, живо се интересуват от близката история на града, участвал в две последователни войни. И въпреки че Мостар е далеч от идиличното си битуване като мултиетнически град в рамките на Югославия, днес разделителната линия бавно започва да избледнява. Един от примерите са нашите домакини – бащата на Тео е мюсюлманин, майка му е православна, а живеят в хърватската част на града, ако се съди по наименованията на улиците. Предположението ми се оказва вярно и първото нещо, което виждаме, след като най-после тръгваме на заветната обиколка, е католическа църква. Бавно след това се потапяме в цветната и ароматна атмосфера на Стария град. Архитектурата е от Османския период и силно напомня на нашите възрожденски градове. И тук, подобно на Сараево, е пълно с т.нар. дюкянчета, в които можеш да напазаруваш всевъзможни сувенири. Както и да хапнеш от прословутите кебапчета, за които вече подробно писах в материала за Сараево. Няма да се спирам отново и на задължителния бюрек, само ще уточня, че бюрек се казва в случаите, когато пълнежът е с кайма. И докато сме още на кулинарна вълна, с турското кафе на пясък непременно опитайте смоквара. Не знам каква е точната рецепта, но си заслужава, щом и нелюбител на смокините като мен си облиза пръстите.

Най-голямата забележителност на града е Старият мост. И не, това не е онзи прословут мост на Иво Андрич, той се намира край Вишеград на Дрина. Тук реката е Неретва и има невероятен смарагдено-зелен цвят, особено по залез слънце. Иначе самият мост датира от 16 век и е дело на османския архитект Мимар Хайрудин. За съжаление е разрушен по време на войната през 1993 г., но с помощта на ЮНЕСКО преди 10 години е възстановен в пълния си блясък. Главната атракция тук са местните скачачи, не успях да разбера корените на този обичай, но дори има издадена книга с всички, осмелили се да полетят от моста. Въпреки многовековната му история и архитектурна ценност, лично мен най-много ме впечатли специалното място за целувки. Много по-добро решение да запечаташ любовта си, отколкото да я заключваш с катинар.

Мога да напиша още и за джамията Коскин – Мехмед Паша, и за автентичната османска къща – Кайтаз, и за гимназията в стил ар нуво, тези неща няма как да ги подминете.

Но ако не разполагате с предварителна информация, със сигурност ще пропуснете една от градските емблеми от най-ново време – статуята на Брус Лий. Има различни версии как се е стигнало до идеята за въпросното произведение на изкуството, но въпреки спорните му художествени качества, фигурата се е превърнала в туристически магнит.

15 ноември 2014 г., “Формално”