Древният Рим – лудостта на величията

Когато си в Рим, прави като римляните. Колкото пъти чуя тази фраза, винаги си представям някакво диво и необуздано забавление, включващо всякакви компоненти, както навярно е протичало свободното време на древните жители на италианската столица. Предполагам, че мнозина мислят като мен и отивайки в този град се отдават на разнообразни наслади. Истината обаче е друга – въпросното изказване принадлежи на Св. Амброзий и няма нищо общо със светските удоволствия. Затова ще си позволя да го перифразирам – когато си в Рим, прави като туристите. В този случай това е силно наложително, защото идва време да разберем какво се е случвало там в предхристиянските времена. И въпреки относително запазените антични останки, главна роля в този тур ще има вашето въображение, така че ако не сте били особено внимателни в часовете по история, ще имате нужда от допълнителна информация. Затова се запасете с някой виртуален гайд на смартфона или си купете хартиен олд скуул пътеводител.

Като за начало е необходимо да се снабдите с удобни обувки, почти като за планинска разходка. Да обикаляш часове наред по хълмове сред камъни и руини не е шега работа, особено за нетренирани градски хора. Когато стигнете да Колизея, не бързайте да се нареждате на километричната опашка за билети, а отидете на входа на Римския форум, където можете да си вземете комбиниран билет и за двете места. Не мога да опиша какво е чувството да се разхождаш между всички тези пластове хилядолетна история, но дори и да не се отличавате с богата фантазия, със сигурност ще усетите духа на античността. Както е известно, форумът е бил центърът на Древния Рим и тук са се срещали търговци, магистрати, обикновени граждани, проститутки. Вляво от входа е Арката на Септимий Север, вдясно са трите оцелели колони от храма на Веспасиан и Тит, разположени непосредствено до останките от храма на Сатурн. Една от най-запазените сгради е на Curia Hostilia – любимото място за срещи на Римския сенат. Намира се в основата на Капитолийския хълм. Сегашната постройка е от времето на император Диоклециан. Оцеляла е до наши дни благодарение на това, че е превърната в църква. Ростра пък е трибуната, на която са упражнявали майсторството си древните оратори, а пред нея е колоната на Фока – последното архитектурно допълнение към форума. Време е да се изкачим на хълма Палатин. Той е бил най-престижният жилищен квартал по онова време, защото според жаргона на днешните брокери се намира на особено комуникативно място. Може да се стигне пеша до форума, а в същото време е далеч от шума на тълпите и пазарите. Не случайно император Август построява тук новия си дворец, който е бил на две нива, а днес от него може да се види т.нар. стадион, който реално е представлявал огромна градина с пътеки за езда. Там императорското семейство се е разхождало между симетрични цветни лехи и мраморни статуи. Отгоре се открива гледка към Циркус Максимус – писта за античната Формула 1, където публиката вероятно е стискала палци за тогавашния еквивалент на „Ферари“ при колесниците. Император Домициан дори свързва палата си с арената, за да може по-лесно да наблюдава надбягванията.

И като заговорихме за забавления, стигаме и до моя фаворит сред многобройните забележителности на италианската столица. Разбира се, че става дума за Колизея. Мога да го гледам с часове като в хипнотичен сеанс и да си представям гладиаторските борби, ловът на животни, възстановките на морски битки, които са се разигравали на арената. Екзалтираната и жадна за кръв публика, олицетворение на сентенцията на Ювенал – „Хляб и зрелища“. Да, знам че всичко това звучи жестоко, нецивилизовано и неприемливо според съвременните стандарти. Но въпреки всичко, ако имах машина на времето без колебание бих се пренесла в Древния Рим, дори и само да повоайорствам в тази така разкошна и налудничава историческа епоха.

11 януари 2014 г., “Формално”