Барселона като фаст фууд

Преди да тръгна за Испания чувах отвсякъде, че Барселона е най-хубавият град на света, или поне в Европа. Ами не е. Има поне няколко места по-горе в личната ми класация.

Барселона беше единственото място в Испания, където ме посрещна слънчево време. Вероятно е искала да остави добро първо впечатление и признавам си успя. Отношенията ни обаче не се развиха толкова приятелски през няколкото часа, които прекарах там.

Като обикновен турист, подчинен на клишетата, започнах първо с Гауди, който в детството си най-вероятно е мечтал да стане сладкар. Саграда фамилия е наистина грандиозен проект, но е твърде еклектична и натруфена за моя вкус. Винаги така съм си представяла сватбената торта на Парис Хилтън. За съжаление няма нищо общо с мрачната елегантност на Нотр Дам или хорър очарованието на Св. Вит в Прага. И преди да ме обвините в невежество ще кажа, че Casa Batllo и La Pedrera са идеални кръпки в архитектурния пачуърк на града. А магазинът за сувенири в парка Гюел, излязъл сякаш от приказката за Хензел и Гретел, ти се иска да го изгълташ със следобедния чай.

Разходката по централната улица Ла Рамбла може да мине и за приятна, ако оцелееш след атаките на разни Дракули, вещици и други стрийт артисти, които те стряскат на всяка крачка. Едно от задължителните места там е пазарът Boqueria. Цветовете и ароматите на плодовете бяха толкова зашеметяващи, че дори се престраших да изям една плодова салата. Само баба ми, която ме гонеше из целия двор с праскова в ръка, може да разбере каква жертва е това.

Любителите на места, свързани с градски легенди, непременно да се запознаят с oперата. Съдбата на Gran Teatre del Liceu е достойна за роман на Стивън Кинг. За първи път театърът изгаря през 1861 г. Според легендите вътре е намерена бележка със странно стихотворение, в което се казва, че ако бъде възстановена, сградата отново ще бъде опожарена. И наистина през 1994 г. избухва втори пожар. Изглежда местните власти не са суеверни, защото 4 години по-късно операта отново отваря врати.

Бях решила този път, че бахурът е по-важен от културата, но пълзейки из малките улички, влязох в Музея на Пикасо. На входа двама младежи се целуваха и ми беше неудобно да снимам. Първо се набутах в магазинчето за сувенири, където станах горд притежател на тефтер с репродукция на Герника и моливче с подписа на художника. Колекцията наброява около 3500 работи, предимно от синия период на Пикасо. Най-важните картини са The First Communion (1896) и Science and Charity (1897). На излизане тийнейджърите продължаваха да се целуват. Останах без снимки този път.

Казват Барселона е град с душа. Съгласна съм. Но отдавна е сключила сделка с Мефистофел, за да си купи вечната любов на туристите. И накрая вкусът, който ти остава е някак приятен, но фалшив, като на чийзбургера и картофките от Макдоналдс

18 февруари 2012 г., “Формално”