Яж, моли се и празнувай!

Рядко пътувам по Коледа, защото въпреки че не съм религиозна, предпочитам да отбелязвам този празник у дома. А може би и не толкова заради традицията, колкото поради затрудненото придвижване през зимата. Но ако все пак решите да проявите авантюристичен дух и да захвърлите оковите на рутината, имам нещо на ум за вас. Не се заблуждавайте, че ще ви препоръчам някоя далечна екзотична дестинация с трудно произносимо име, където да се разхождате по бански и мислено да злорадствате по адрес на тези, които са затрупани в преспите. Вероятността да има сняг на мястото, което искам да предложа също клони към нула, но разстоянието е само два часа със самолет.

Няма да ви държа повече в напрежение и ще разкрия, че става въпрос за Рим. Предполагам, че сега мнозина са останали разочаровани от на пръв поглед тривиалната оферта, но ще се опитам с аргументи и факти да ви убедя, защо италианската столица е правилната коледна локация.

Навярно знаете, че първите християни не са празнували нищо, което е свързано с дати и годишнини, защото според доктрината, тези чествания са се смятали за остатъци от езическите обичаи. Едва през 354 г. епископът на Рим – Либерий издава заповед, в която се казва, че на 25 декември всички християни трябва да отбелязват рождението на Исус. Така италианската столица става първият град в света, в който се чества Коледа и може би едно завръщане към корените на празника би подействало изключително отрезвяващо на консуматорската треска. Опитайте само за момент да си представите как хората през IV век са отбелязвали Рождество – без умопомрачаващи декорации, торби със скъпи подаръци и купища излишна храна. За целта посетете църквата Santa Maria Maggiore, където е била първата коледна меса. Днес именно звънът на камбаните на въпросната базилика дава началото на празника. Според легендите вътре, близо до олтара, се намират части от оригиналните ясли, където е бил роден Исус. Докато сме още на църковна вълна, не пропускайте Santa Maria Aracoeli, разположена на хълма Капитолия. В нея можете да откриете статуята на Santo Bambino до когото всъщност адресират своите писма с желания за подаръци италианските деца. Фигурата е била изработена от маслиново дърво от Гециманската градина през ХVI век, но за съжаление е била открадната в началото на 90-те години на миналия век. Новата статуя вероятно също изпълнява желания, защото лично е била благословена от папата.

Разбира се, най-голямата атракция си остава бдението на площада „Св. Петър“ във Ватикана, където в коледната нощ се събират хиляди, за да видят на живо поздравлението на главата на Светия престол. Любопитното е, че вече могат да се резервират места на площада на специален имейл.

Но, за да не станем по-големи католици и от папата, и да прекараме един празник изпълнен само със смирение и аскетизъм, нека да се върнем и към съвременния коледен дух. А Рим определено има какво да предложи и в тази посока. Тук ми се иска да перифразирам Хемингуей, който казва, че Париж е един безкраен празник. Не съм съгласна, за мен Рим е един безкраен празник, който носи наслада и изкушение за всичките Ви сетива. За съжаление и аз все още не съм го посетила по това време на годината, но си представям коледния базар на Piazza Navona с вкусните сладкиши като panettone, torrone и pandoro, декорациите и светлините на шопинг улицата Via dei Condotti, ледената пързалка пред замъка Sant’Angelo. Единствено не съжалявам, че не съм имала възможност да видя многобройните елхи, пръснати из целия град, които въпреки пищната си украса съм сигурна, че не могат да съперничат на естествената красота на римските пинии.

14 декември 2013 г., “Формално”