Каубои, сини същества и репортери с фокстериери ви дебнат в Брюксел

По разбираеми причини за хората от моето поколение единственият достъп до комиксите беше чрез списание „Дъга“. Можеха да се купят и броеве на „Пиф и Еркюл“ в руската книжарница, а благодарение на това, че в училище изучавах френски, бях чувала дори за Лъки Люк. Вероятно затова самотният каубой, който пие чай от лайка и притежава гениалния кон Джоли, си остана мой любимец и до днес. И когато по стечение на обстоятелствата се озовах в Белгия – страната, в която наред с фламандската живопис и Рене Магрит, почетно място в света на арта заемат и комиксите, първото място, което посетих, беше музеят, посветен на историите в картинки. Сега е времето да предупредя преди да сте платили 8-те евро за вход, че мястото не е особено подходящо за деца, а е по-скоро за ценители на комикса като изкуство.

Музеят е разположен на два етажа във великолепна ар нуво сграда, дело на знаменития архитект Виктор Орта (ако сте любопитни, можете да посетите и неговата къща и студио, които са отворени за гости). Още на приземното ниво ще се сблъскате с макет на ракетата на Тинтин от едно от най-известните му приключения. На първия етаж са разположени експозиции, които показват как са се развивали техниките за рисуване на комикси, както и какви сюжети са били актуални през годините. За съжаление всички изложени истории са на френски, което затруднява четенето за повечето туристи и значително намалява удоволствието от преживяването. На второто ниво обаче ви чака истинското забавление, дори и да не сте франкофони. Там ще се срещнете с всички любими юнаци от bande dessinée. Можете да се снимате със смърфовете, Лъки Люк и неговата сянка, да седнете на бюрото на Гастон и каквото още се сетите. Тук няма ограничения в снимането и щуротиите са позволени.

Значително по-затегната е дисциплината в другия музей, който задължително трябва да разгледате, ако сте запален по комиксите. Той е на създателя на Тинтин – Ерже. Намира се в университетското градче Лувен ла Ньов, на около половин час с влак от Брюксел. Сградата е построена през 2009 г., по проект на френския архитект Christian de Portzamparc и смело мога да заявя, че това е най-модерният по всички показатели музей, който съм виждала някога. Пътят дотам е леко объркващ, въпреки указателните табели, но щом видите надпис – Rue Labrador (това е домашният адрес на Тинтин в книжките), значи сте заковали правилното място.

На входа ще се наложи да се разделите с чантата си, фотоапарата и минералната вода – всичко това се заключва в специално шкафче. След което получавате по айпод със слушалки и тръгвате на обиколка. Препоръката е да използвате футуристичния асансьор, декориран с шахматните квадратчета от опашката на ракетата на Тинтин до последния етаж и да се спускате надолу. Експозицията е изключително интерактивна и няма да скучаете нито минута, дори и никога да не сте чували за Тинтин и неговия автор. Вътре ще намерите всичко, свързано с творбите на Ерже, както и фотографии, и предмети от неговия живот. Ще се запознаете с източниците му на вдъхновение, както и с всякакви статуи, картини, дрехи, които са използвани в историите. В една от залите се намира дори и макет на подводницата от една от авантюрите на любопитния репортер и неговия верен спътник – снежнобелия фокстериер Милу.

По време на моето посещение имаше временна изложба, посветена на приключенията на Тинтин в Тибет, в която бяха представени изключително интересни неща от културата на тази свещена земя.

Ако все пак ви омръзне да стоите затворени, можете да се наслаждавате на белгийските комикси и на открито. Около 30 стени на сгради са украсени с рисунки на най-известните герои. Въпреки че имах нещо като карта, с помощта на която да следвам горещата диря, не успях да открия всички картини.

Не мога да повярвам, че написах цял белгийски разказ, без да спомена нито веднъж бира, шоколад или пържени картофи. Да живее културата… и бахура!

30 ноември 2013 г., “Формално”

Share: