Метаморфозите на Кафка в Прага

„Една сутрин Грегор Замза се събуди след неспокойни сънища и откри, че в леглото си е преобразен на огромно насекомо.”* Така започва любимата ми творба на Кафка – „Метаморфозата”. Това може би е едно от най-известните първи изречения в световната литература наред с началото на „Ана Каренина”. Кафка, заедно с Камю, Сартр и Борис Виан беше един от настолните ми писатели в тийнейджърските години и когато в далечната 1997-ма се озовах за първи път в Прага, тайната ми мисъл беше да обиколя всички места, свързани с него. Но тогава бях все още млада и зелена, твърде неопитна в пътешествията и притесняваща се да говори чужди езици. От компанията нямаше други ентусиасти и кафкианският тур така си потъна в мечтите. Едва сега, по време на третото ми посещение в чешката столица, успях донякъде да изпълня желанието си.

Началото на обиколката започна с така типичния за романите на Кафка абсурд. Вместо да използвам традиционната карта, реших и аз да се правя на нация техническа и да се ориентирам с пътеводител с джипиес. Не знам колко пъти обиколих мястото, където гадината ми сигнализираше, че трябва да се намира родната къща на писателя. Когато вече бях на прага на топлинен удар, получих прозрение, че мога да попитам някого. Така бях насочена от будни граждани в абсолютно противоположна посока и вече без модерното пособие достигнах целта за десетина минути. Къщата, в която Кафка е роден през 1883 г. се намира в близост до площада с прословутия часовник. В интерес на истината там няма какво толкова да се види, защото това дори не е оригиналната сграда. От детството на малкия Франц е запазена единствено вратата и за неговото съществуване днес напомня само скромен бюст на фасадата. Докато все още сте в района отидете и до шантавата бронзова фигура на писателя, която е дело на скулптора Ярослав Рона. Статуята представлява костюмирания Кафка, качен на раменете на огромен мъж без глава, като образите са инспирирани от разказа „Описание на една борба”. Ако сте късметлии и фигурата не е обсадена от туристи (както всяко нещо в Прага), щракнете няколко кадъра, наистина си заслужава.

В Еврейския квартал можете да се разходите и до старо-новата синагога, където въпреки противоречивото си отношение към религията, Кафка често е ходел на служби. В храма има скрита и друга легенда – говори се, че под покрива е погребано митичното същество от пясък Голем.

Разочарование донякъде си беше и музеят, посветен на писателя. Честно казано най-много се впечатлих от скулптурата на пикаещите мъже в двора. По-късно разбрах, че творбата е на Давид Черни – скандалния чешки артист, когото целокупният български народ възненавидя, след като изобрази страната ни като тоалетна. Но да се върнем на музея – експозицията е разделена в две части – „Екзистенциално място” и „Въображаема топография”. В първата, с помощта на снимки и различни документи се проследява живота на Кафка на фона на историческите събития в Прага и как всъщност градът е служил като вдъхновение за творчеството му. Както е известно, писателят е бил чиновник в застрахователна компания по трудови злополуки и работата му е оказала директно влияние върху неговите антиутопични произведения, посветени на чудовищната бюрокрация. Другата част от изложбата показва умението на Кафка да превръща реално съществуващи места в Прага в анонимни алегорични пространства. Въпреки че музеят е сравнително нов, подредбата е доста старомодна и има нужда от нов, по-интерактивен подход.

И понеже никъде не успях да намеря сувенири със знаменитото насекомо от „Метаморфозата”, накрая изпих две бири в чест на любимия си писател в кръчмата „U Svaba”, където талисман е голяма жълта хлебарка.

*Цитатът е от сборника „Преображението”, преводач Венцеслав Константинов, издателство „Христо Г. Данов”, 1982

10 август 2013 г., “Формално”