Белфаст или колко е важно да имаш опера

“Ти луда ли си да ходиш там?”, “Не те ли е страх?” – това бяха най-честите реплики, с които ме обсипаха, когато споделих намерението си да посетя Белфаст. От една страна тази загриженост ме развесели, но от друга ме накара да се замисля колко малко всъщност се интересуваме от това, което не ни засяга пряко. Оказва се, че мнозина въобще нямат и представа, че гражданската война в Северна Ирландия е приключила преди около 15 години и дори през 1998 г. Дейвид Тримбъл и Джон Хюм получават Нобелова награда за мир. Но разбира се, това не ни пречи да се присмеем на американците, които не различавали Чехия от Чечня, все едно всеки нашенец знае, че столицата Вашингтон и едноименният щат се намират в двата противоположни края на страната.

Но няма нужда да се отегчаваме с уроци по обща култура, защото не това ни е целта. Понеже повечето ми асоциации са свързани с музика и за всяко нещо си имам песен, по време на трипа до Белфаст от главата ми не излизаше “Chasing cars” на Snow Patrol, които заедно с Two Door Cinema Club са любимците ми от тези географски ширини. Както се разбра впоследствие, самото пътуване до столицата на Северна Ирландия се оказа най-приятната част от самото приключение, защото освен, че има невероятни гледки /даже видях автентични ирландски овце/, в автобуса беше топло, сухо и удобно.

Белфаст ме посрещна с най-отвратителното време, за което дори не намирам точните думи – силен вятър в комбинация от мокър сняг, блъскащ те в лицето така, че да не можеш да изминеш нормално и няколко метра. Докато се боря с желанието да се върна в обратно в уютния автобус, забелязвам прелестна червеникаво-кафява /сякаш може да бъде някакъв друг цвят/ сграда, която се оказва Градската опера. Не знам дали има друго място, където операта да е в съседство с автогарата, и при други обстоятелства сигурно щях да анализирам това урбанистично решение. В момента обаче единственото ми желание беше да се скрия някъде и нямах време за дилеми относно естетизацията на градската среда. Докато си пиех кафето в прекрасното ресторантче на последния етаж, се запознах с трагичната история на сградата, построена в края на XIX в. и съвсем съвестно изпълняваща културните си функции до 1972 г. Тогава операта била сериозно повредена от бомбените атентати, чиято мишена бил намиращият се наблизо хотел “Европа”. След ремонт, който продължил близо осем години, сградата била отворена отново през 1980 г., но само 11 години по-късно пак става обект на атаките на IRA. След сериозна реконструкция през 2006 г., официално се завръща с целия си блясък. Защо разказвам всичко това? Белфаст е град с големината на Варна и въпреки опустошителния граждански конфликт, продължил десетилетия, жителите му явно не са загубили културните си потребности, след като на два пъти са възстановявали полуразрушената си опера, с което заслужиха вечното ми уважение. А колко по-лесно би било да си спретнат една реформа и сградата да се превърне в мол или нещо друго също толкова доходоносно.

След като изпълзявам от топлото си убежище, само за да открия, че навън снегът още повече се е усилил, с прибежки успявам да се добера до сградата на общината. Както вече разбрахте, метеорологичните условия не ми позволиха дълго да се любувам на елегантната неокласическа фасада. Вътре ме очакваше кратък тур, който ме запозна с историята на Северна Ирландия и най-вече с пътя, който са изминали католиците и протестантите преди да си стиснат ръцете и да се опитат да заживеят заедно. Разбира се, от затишието на конфликта не са минали толкова много години, за да бъде загърбено миналото с лека ръка и всяка неправилна стъпка може отново да пропука тънкия лед на примирието. Пример за това бяха и масовите протести от началото на годината, когато управата взе решение да премахне британския флаг от купола на общината.

Няма да ви занимавам повече с политика, а ще ви разкрия какви бяха другите точки от плана ми, който по обясними причини пропадна безславно. Първо обаче трябва да ми обещаете, че ще го изпълните и ще ми разкажете подробно и подкрепено с богат снимков материал. Както вече стана дума, една от най-големите ирландски забележителности са затворите. В Белфаст главната атракция е Crumlin Road Gaol – тъмница, която за разлика от дъблинската си посестрима, набляга повече на забавлението. Освен, че е арена на театрални постановки и рок концерти, в програмата са включени и специални оферти за лов на призраци. Според множество свидетелства на надзиратели и бивши затворници, в сградата често се чували странни въздишки и шумове, съпроводени с необясними случки. За паранормалните експерти обяснението се криело в неукротените духове на 17-те осъдени на смърт престъпници, които били обесени през различни периоди от съществуването на затвора. Ако искате да участвате в подобна авантюра трябва да сте с изключително здраво сърце и да носите удобни обувки. По-романтичните души могат да се разходят до доковете, където е бил построен “Титаник” и припявайки си Селин Дион да проронят още някоя сълза за бедния Леонардо ди Каприо.

И последен съвет от мен – в Белфаст се ходи само през ЛЯТОТО, запомнете го и няма да съжалявате.

18 май 2013 г., “Формално”