Нови Сад – красота и настроение sans changement

Предполагам, че за много хора от моето поколение един от най-ярките спомени, свързани със слушане на радио, наред с детското в 6.50 и „Дела и документи”, е съобщаването на нивото на река Дунав в сантиметри. Като изключим образователната функция – и до ден днешен всеки българин освен “Мерси” знае на френски и sans changement, за мен въпросната емисия беше и мощен стимулатор на въображението. Всеки следобед слушах замечтано как говорителката изброява имената на знайни и незнайни градове, села и паланки и се опитвах да си представя как изглеждат. Едно от най-звучните наименования безспорно беше Нови Сад. В моите имагинерни образи, градът преставляваше огромен парк, в който освен стотици видове цветя, храсти и дървета, растяха и гигантски печурки върху които да си почиват уморените охлюви.

Разбира се истинският Нови Сад няма нищо общо с детските фантазии, въпреки че едно от местата, които трябва задължително да видите е Дунавският парк. Не е толкова шарен и екзотичен като в петгодишната ми глава, но определено си заслужава червените точки, дори и от такъв нелюбител на природата като мен. Несъмнено най-привлекателната част е езерото, в което за радост на децата, целогодишно си съжителстват лебеди, патици и костенурки. Сравнително чист, с просторни и поддържани алеи, здрави пейки и приятни беседки за релакс, паркът съвсем съвестно изпълнява функцията си на градски зелени дробове.

След като предозирате с тишина и свеж въздух, следва да се отправите по улица „Дунавска” към централната част. Това е може би най-старата улица в Нови Сад, но за мен далеч по-интересна е съседната „Змай Йовина”, която съчетава австро-унгарската елегантност с италианския шик. По цялото си протежение, е декорирана с уютни кафенета, бутици и книжарници. Любопитно е, че носи името на най-известния детски поет Йован Йованович Змай, нещо като нашия Ран Босилек. Лично аз в България не съм срещала централна градска улица, която да не е кръстена на владетел или политик, изключение правят единствено Кирил и Методий. В края на пешеходната част се намира и паметник на чичо Йова, както са го наричали децата. На същото място е разположена и една от най-красивите сгради в Нови Сад – розовата резиденция на местния митрополит. Архитектурният стил е микс от класицизъм и романтика и има доста изявено виенско влияние, дори в първия момент помислих, че става въпрос за седалище на католическата църква.

Докато сме все още в района, няма как да пропуснем и Площада на свободата /Трг слободе/. Заобиколен от величествени сгради като кметството, католическата катедрала, хотел „Войводина” и нещо като соц. шопинг център, площадът на пръв поглед изглежда малко клаустрофобичен. Достатъчно е обаче да присъствате на един от традиционните пънк концерти, които общината организира всяка година на 9 май и веднага ще забравите проблемите с пространството. А въпросните концерти са едни от най-яките събития, на които съм присъствала – и да, добре сте разбрали – общината ги организира. За съжаление, дори и в най-смелите си фантазии не мога да си представя как в Деня на Европа на шадраваните във Варна вилнеят Damned, The Addicts или Peter and the Test Tube Babies.

Като стана въпрос за музика, знам че всички очаквате да разкажа и за Еxit. Може и да ви разочаровам, но този път смятам да пропусна. Не защото вече писах отделно за фестивалите, но повечето фенове, даже и да не са ходили, със сигурност познават част от редовното присъствие там. Иначе самата крепост Петроварадин е идеално място за размотаване и в мирно време. Можете да прекарате часове, лутайки се в безкрайните лабиринти от къщички, мостчета, ресторанти, галерийки, има дори музей и църква. За покачване на адреналина трябва да слезете в катакомбите, където обаче не е препоръчително да обикаляте сами. Малка е вероятността да срещнете тревожните призраци на убитите войници през вековете, но съществува съвсем сериозна опасност да се загубите или контузите в мрачните тунели. По-добре се насладете на фантастичния поглед към Нови Сад, защото кога друг път ще ви се случи на трезва глава.

12 януари 2013 г., “Формално”