Сегед или каква може да бъде Варна без дупки и излишни нерви

„Много хубаво тук, много”, написа преди няколко дни бивш колега за Сегед. Първоначално този статус ме учуди, защото съм била стотици пъти там и не съм видяла нищо чак толкова специално. Може би, защото и аз подобно на новите си съграждани /имам предвид тук в Суботица/, свикнах да гледам на него единствено като място за шопинг. Но когато върна лентата назад и си спомня първата ми визита се сещам, че бях не по-малко очарована от града.

Сегед е нещо като Варна-та на Унгария. От години е в люта борба с Дебрецен, за да стане втория по големина град, но подобно на нашата морска столица, все не му достига малко. Приликите обаче свършват дотук. В Сегед цари някакво необяснимо спокойствие – няма нервни задръствания, лунни кратери по улиците, велоалеи описват целия град, дори трамваите /не особено нов модел/, не са шумни.

Ако сте обикновен турист, денят ви задължително трябва да започне на пешеходната улица – Karasz. Там е пълно с всевъзможни типове кафенета, но моето любимо място се казва „Акапела”. На пръв поглед прилича на соц. сладкарница, но както добре знаете, външният вид понякога лъже. Щом погледнете отрупаните с какво ли не витрини, веднага ще забравите за ретро дизайна. Неведнъж съм казвала, че не си падам особено по унгарската кухня, но виж сладкишите са друго нещо. В това отношение те са на върха на кулинарния Олимп. Като допълнение към кафето препоръчвам пастата „Рафаело”, която е толкова вкусна, че дори няма да се сетите да наблюдавате преминаващите хора, а все пак заради това сядаме на открито, нали.

И след като вече сте се заредили с енергия, можете да се отправите на почетна обиколка на местните забележителности. За да спазим традицията, първо ще се спрем в църквата Votive. На пръв поглед неоготическата катедрала напомня на „Сан Марко” във Венеция, но на мен Votive ми е по-симпатична, сигурно защото е далеч от кича и суетата… и най-важното няма гълъби наоколо. Интериорът на църквата също си има своя особена индивидуалност, защото на стените могат да бъдат забелязани нещо като свастики и хиндуистки символи. Тук се намира и третият по големина орган в Европа, но за да стигнете до него трябва да минете през миниатюрния заден вход на катедралата. Не по-малко забележителен е и площадът отпред. Всяко лято той се превръща в открита сцена за концерти, оперни и театрални спектакли. Не съм чула Сегед да се е кандидатирал за културна столица досега, но също има в CV-то си дълъг списък от фестивали. Спомням си дори, че британските легенди The Cure преди години участваха в празника на града. Докато сте все още в района, хвърлете едно око и на университета, който значително допринася за атмосферата. Навсякъде е пълно с млади хора от цял свят и ако все още обичате студентския живот, непременно посетете Jate Club. Едно от най-яките партита в живота ми беше точно там. Обстановката е доста гръндж, а музиката е от фънк до индъстриъл.

Мостът на въздишките е нещо, което също не трябва да пропускате. Само не си мислете, че става въпрос за някакво романтично местенце, където влюбените се държат за ръка или си отправят предложения за брак. Всъщност мостът, построен за австро-унгарския император Франц Йозеф, свързва двете сгради на градската управа. А според легендите името му идва от тежките въздишки на хората, идващи в тогавашната НАП, за да платят данъците си.

Идеалният начин да завършите обиколката си е разходка по моста на река Тиса. От другата страна ви очаква просторен парк с широки алеи и чиста трева, където можете да си направите малък пикник. Единственият проблем е, че трябва да си осигурите стръв за комари, ако не искате да се превърнете в любимото им ястие за вечеря. Ако все пак не искате да бъдете атакувани от малките гадове, вашето скривалище, е музеят Mora Ferenc. Въпреки че не се отличава с някаква колекция от шедьоври, със сигурност любопитство ще предизвика сбирката от платна на водещи унгарски художници, сред които Istvan Csok, Laszlo Mednyandzky и Josef Kostka.

В началото споменах нещо и за шопинг, но за него май не остана време. Нищо, ще оставим треската за пазаруване за срещата ни в Милано.

15 септември 2012 г., “Формално”