“Иванов” – да бъдем или не – това се пита!

Не съм съм сред най-верните почитатели на руската класика, но Чехов категорично е любимият ми драматург. Гледала съм “Чайка”, “Три сестри”, “Вишнева градина”, “Вуйчо Ваньо”, “Платонов” безброй пъти и в най-различни интерпретации и съм сигурна, че никога няма да ми омръзнат. Може би единствената пиеса, която е останала някак встрани от полезрението ми, е “Иванов”. Спомням си спектакъла на Маргарита Младенова на сцената на Народния театър и телевизионния вариант на постановката на Димитър Гочев, който беше излъчен по БНТ. Затова с любопитство отидох да се запозная с версията на Стефан Мавродиев, чиято премиера беше преди броени дни в Младежкия театър.

“Иванов” е първата творба на Чехов, която той пише още преди да навърши 30 години. И до днес тя предизвиква противоречиви мнения сред специалисти и зрители не толкова поради драматугичните си несъвършенства и трансформацията от комедия в драма, колкото заради характера на главния герой. Някои го виждат като руския Хамлет, други просто като един апатичен и отчаян от живота човек.

В интерпретацията на Стефан Мавродиев, която бих определила като строго класическа, без от нея да лъха на нафталин, образът на Иванов сякаш се опитва да се приплъзне и в двете представи. От една страна имаме един състарен (и чисто физически), отегчен персонаж, който отдавна е изгубил всякакви илюзии, но от друга дълбоко в себе си продължава да си задава въпроси за смисъла на собственото си съществуване. В Малин Кръстев виждаме и огорчение, и умора, и тъга по пропуснатите възможности. Тук обаче Иванов не се затваря във вътрешния си свят, за да страда мълчаливо. Подобно на Хамлет, той е безпощаден и циничен в отношението си към тези, които го обичат – умиращата му съпруга Анна Петровна (Гергана Христова) и идеалистично влюбената Саша (Рая Петрова).

За разлика от спектакъла на Маргарита Младенова, където пиесата беше разчленена на отделни персонажи и техните монолози, Стефан Мавродиев е успял да сглоби един впечатляващ актьорски оркестър, в който всеки инструмент е на мястото си и няма нито един фалшив тон. Бих отличила Ивайло Христов като Лебедев – единственият изцяло положителен герой – добродушен пияница, проявяващ здрав разум в критичните ситуации и опитващ се да запази лоялност и към семейството, и към приятелите си. Дамското трио – Савишна (Станка Калчева) – Бабакина (Ния Кръстева) – Назаровна (Мая Бабурска) без да е излишно бъбриво, отлично пресъздава образа и отношението към новобогаташите. И не на последно място бих споменала Борис Луканов като фарсовия граф Шабелски, който показва дълбока самоирония и умение да задържи вниманието на зрителя към този на пръв поглед второстепенен персонаж.

Без да са натрапчиви, костюмите и декорите на Петя Стойкова дават допълнителен цвят на представлението и се вписват изцяло в леко комедийния му уклон.

“Иванов” е спектакъл, който поставя пръст в раната на съвременния човек и го кара да се замисли в какво точно се е превърнал животът му. Всички ние сме едни чехови герои, чиито съществуване преминава в съзерцание, докато препускаме, за да вършим уж важните и неотложни ангажименти, с които ни затрупва ежедневието. А същевременно душата ни постоянно копнее за нещо друго и различно, докато пътуваме към нашата лична Москва и се питаме – да бъдем или не?

Снимки: Гергана Дамянова/Младежки театър “Николай Бинев”

14 октомври 2016 г., “Формално”