Трима души в червен фургон, без да става дума за кучето

В рубриката ни “Лексикон” имаме въпрос, в който хората трябва да избират между двама герои от популярни детски книжки. Статистиката показва, че Пипи и Карлсон са абсолютните фаворити и ако трябва да отговоря на същото питане, вероятно ще ги посоча без колебание. В класацията на любимите ми детски книги челните места със сигурност ще бъдат окупирани от скандинавските автори, които нямат равни в историите си за малките читатели. Мисля, че няма човек, който да не е мечтал да живее във Вила Вилекула и да има собствен кон, да прави бели на поразия като Емил от Льонеберя, да разследва престъпления като Кале Детектива или да се озове в чудния свят на муминтролите. Тук някъде между тях се прокрадва и повестта на естонския писател Ено Рауд – “Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада”.

Тъй като винаги съм обичала пътуването, историята на трите приказни човечета (подобни на джуджета) веднага се намести в сърцето ми. Чудатите герои се запознават съвсем случайно, докато си купуват сладолед. Въпреки че са с необикновен ръст и често будят недоумение сред хората, те водят напълно обикновен начин на живот – ходят по магазините, пият кафе, боледуват.

Маншон е собственик на червен фургон и има куче, което се казва Якичка. Както името му подсказва, не носи никакви други дрехи, освен маншон, който се закопчава с цип. Той е любимецът ми от тройката, защото е романтик, пише стихове и в пристъпи на самота изпраща писма до самия себе си. Полуобувка пък е пълна негова противоположност – веселяк, с хапливо чувство за хумор, не го свърта на едно място. Носи отрязани отпред обувки, за да може да мърда пръстите на краката си, дори и когато спи. Мъхеста брада е най-мъдрият от тримата и според сегашните разбирания води природосъобразен начин на живот. Отглежда боровинки в брадата си и винаги спи под открито небе. Всъщност екологията и опазването на околната среда заемат твърде важно място в книгата и по достъпен начин се обяснява на малчуганите необходимостта от биологично равновесие.

По време на своето пътешествие тримата смелчаци преживяват какви ли не приключения – нашествия от котки, бедствия с плъхове, стават жертви на крадлива сврака и т.н. А Маншон дори успява да се влюби в момичето, което прави най-вкусното ягодово сладко.

И въпреки че на пръв поглед ти се струва, че се въртят в един затворен и донякъде обикновен свят, в същото време той е толкова приветлив и уютен. В моите представи точно така изглежда Естония – родината на автора. Освен на любов към природата, приключенията на тримата накситрали (както е оригиналното име на човечетата) учат децата да не се страхуват да признават вината си и да поправят грешките, които са допуснали. Засягат се и теми като самотата и приятелството, а значително място е отделено и на вътрешния свят на героите.

По разбираеми причини имам особен сантимент към първото издание на български, което е с оригиналните илюстрации на Едгар Валтер, но силно препоръчвам и това на “Дамян Яков”, с художник Мая Бочева.

31 май 2014 г., “Формално”