Vuosaari – доза надежда отвъд самотата

Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему. Този цитат от Толстой се въртеше непрекъснато в главата ми, докато гледах финландския филм Vuosaari (“Самотно пристанище”). Страстта ми към северните държави и тяхната култура не е тайна за никого вече, но може би Финландия е страната, която най-малко познавам, и освен с лентите на Аки Каурисмаки, не съм се сблъсквала с много друга тяхна продукция.

Vuosaari е името на мулти-културно предградие в Хелзинки, където протича действието на целия филм. Режисьорът Aku Louhimies е избрал да разкаже една емоционална история за жаждата за любов и внимание чрез своеобразен колаж от персонажи, чиито житейски съдби са обединени единствено от локацията. Тя е сива, мрачна, обрулена – поразително напомня на кварталите в почти всички източноевропейски държави и ако не чувах езика, вероятно щях да си помисля, че действието се развива в Полша или Русия. На фона на безцветното небе и безкрайния сняг навлизаме в също толкова тъжното и лишено от колорит съществуване на героите.

Постепенно се запознаваме със самотна майка, чиято битка с рака минава пред очите на малката й дъщеря; двойка алкохолици и наркомани, чиято единствена цел е как да набавят пари за зависимостта си; дете на руска емигрантка, тормозено в училище (нищо общо с вълшебните клипчета за финландското образование); тийнейджърка, обсебена от желание да стане знаменитост на всяка цена; разпадащо се семейство, в което съпругът има връзка с домашната помощница; дете, чието единствен приятел е кучето; баща, обсебен от здравословния начин на живот, и гостуващ по работа американец.

На пръв поглед цялата тази галерия от персонажи изглежда объркващо и сюжетната линия върви доста хаотично и накъсано. Но зад привидния хаос се крие майсторството на режисьора, който като опитен кукловод дърпа конците и поддържа ритъма. Почти неусетно се потапяме в света на героите и започваме да съпреживяваме всичко, което им се случва. Именно в отлично изградените персонажи и докосващата игра на всеки един от актьорите се крие магията на филма. Сюжетите са взети директно от живия живот, а действащите лица са хора, които срещаме навсякъде.

Vuosaari прави безмилостна дисекция на модерното общество, което ни задушава с високите си изисквания и натиска, който се оказва дори и върху най-интимните части от живота ни. Показва как липсата на любов, топлина, нормални взаимоотношения се отразяват пагубно върху нас и по пътя към някакво несъществуващо съвършено щастие почваме да губим човешкото в себе си. Всичките тези проблеми обаче не ни зашлевяват директно в лицето, въпреки доста бруталните и натуралистични сцени. Като един истински продавач на надежда, Aku Louhimies е избрал по-мек и деликатен начин да алармира за тоталния разпад на ценностите.

Vuosaari може и да не ви стане любим, но със сигурност ще остави някой белег в сърцето ви, защото, както пее Роби Уилямс във финалната песен – “I just wanna feel/Real love feel the home that I live in/Cos I got too much life/Running through my veins”.

16 май 2016 г. , “Формално”