За децата, госпожата и техните милион и едно желания

Вече не помня кога и по какво стечение на обстоятелствата сме се запознали с Елица Матеева. Пътищата ни многократно се пресичаха и разминаваха по медиите и фестивалите във Варна, по време на студентстването в София, а по-късно и при споделянето на общото разочарование, че не можем да сме полезни в нашия град. И така… следващ кадър – мястото на действието е “Златна роза”, миналата година. Тогава за моя огромна изненада срещнах една преобразена Елица (но не по Кафка), вече в амплоато й на Госпожата. Първоначално може да звучи стряскащо, но в момента, в който заговори за децата си от киношкола “Братя Люмиер” (към ОДК-Варна), разбираш, че вече е открила как да се справи с проблема за полезността.

От нейните разкази пред очите ми оживяха първо братята с лъвски сърца Максим и Ярослав, които обичат да снимат и заедно ловят риба. Със Стелиан и по-големите се запознах задочно чрез текстовете им за филми в сайта на Деян Статулов – kinoto.bg, които биха засрамили и редица сериозни критици.

Покрай изолацията имах възможност тайно да надникна зад кулисите на школата и да видя какъв къртовски труд е да накараш днешните малчугани да разберат, че киното не е само Дисни и героите на Марвел. Да ги научиш да мислят критично, да си блъскат главата над филми, дело на майстори като Кубрик, Хичкок, Линч, Иняриту, да ги срещаш с хора от нашата действителност, които наистина създават нещо – Мартина Апостолова, Ива Тодорова, Ваня Щерева, Костадин Бонев, и си помислих, че ако Пипи имаше такава Госпожа, със сигурност нямаше да вика на училището мъчилище.

С изненада разбрах, че люмиерчетата вече имат и снимачен стаж зад гърба си. “Децата и Госпожата” е весела документална измишльотина, в която се наблюдават похвати от филмите на Чарли Чаплин, Бъстър Кийтън, Лоръл и Харди, а децата говорят за себе си и своите мечти. Докато едни споделят, че са безстрашни, а други се боят от самотата или от контролно по математика, Госпожата ги учи как да падат артистично след стрелба с банани, които после се изяждат. Или пък дали вместо вечната хамлетовска дилема не е по-добре да се изяде една баница.

Но за да не си мислите, че всичко в школата преминава само в шеги и закачки, не трябва да пропускате и втората тяхна продукция – “Променяне в първо лице”. Елица в ролята на сценарист и Стелиан Ганчев като режисьор са се нагърбили с тежката задача през гледната точка на зрителя, учителя и актьора да интерпретират творчеството на Ингмар Бергман и една от неговите музи – Лив Улман. А в основата на историята е гостуването на моноспектакъла “Променяне” на Йоана Буковска-Давидова във Варна. Участниците говорят за своята лична представа за Бергман, за любимите им филми – “Лято с Моника”, “Седмият печат”, “Шепот и викове”, “Сцени от един семеен живот”, за връзките между неговото творчество и на това на други режисьори като Уди Алън и Джон Ву. За изкуството му като вид терапия, както и за т.нар. Бергманов синдром, от който разбираме, че нищо човешко не му е чуждо.

И както пише в книгата си Лив Улман – “Осъществих една своя мечта, а на нейно място изникнаха десет нови”. Пожелавам на Елица и нейните люмиерчета да не чакат да спечелят от тотото, за да сбъднат желанието си за бутиков киносалон, в който 25 деца да гледат филми от сутрин до вечер. А и най-важното, независимо какви ще станат – никога да не порЕсват, както съветва Пипи.

*Елица Матеева е родена във Варна. Завършва Хуманитарна гимназия и Технически университет (спец. Право) в родния си град. Магистър – НАТФИЗ “Театрознание”, специализира “Режисура за драматичен театър” с худ.ръководител проф.Пламен Марков. През 2004 г. прави дебют като режисьор на професионална сцена (Драматичен театър”Сава Огнянов” – Русе) с пиесата “Криза в Рая” от Милена Фучеджиева. Тя e работила с българския ученик на Морис Бежар – хореографът Красен Кръстев в проекта Stereo Love. Спектакълът й от 2007 (ДТ-Ловеч) “PLAY/BACK” по романа на Педро Алмодовар “Пати Дифуза” участва в различни родни театрални форуми, сред които ЕМТФ “Сцена на кръстопът”. Автор на книгите “Между театъра и киното” и “Целият свят е…кино!” и “Европейско кино за нетрадиционалисти – КИНОрежисьорите “ЗА” дъгата”. Артист на свободна практика, ръководител на киношкола за деца и младежи “Братя Люмиер” към Общински детски комплекс-Варна.

Снимки: Личен архив