Стокхолмски синдром – внимание, шведската столица взема за заложници вашите сърца!
Според популярното определение Стокхолмски синдром е психологически феномен, при който заложникът се привързва към похитителя си и започва да изпитва симпатия към него. Мисля, че инцидентът, дал името на въпросното състояние, неслучайно се е разиграл точно в шведската столица и ще се опитам да ви обясня защо. Предполагам, че при споменаването на Стокхолм, думата, която светва в главата на всеки средностатистически турист (като балонче в анимация или комикс), е скъп. Или както гласи една известна смешка – в Скандинавия фалираш дори когато се разхождаш по улицата. Совите обаче далеч не са това, което са, и всъщност се оказа, че видях всичко, което ме интересува, без да похарча нито крона. И не, не съм ползвала родни тарикатлъци или пък съм се опитвала да мина метър като някакъв съвременен вариант на Бай Ганьо, просто голяма част от забележителностите са безплатни.
Често наричат Стокхолм Северната Венеция, вероятно заради 14-те острова, на които е разположен. На мен обаче архитектурата и атмосферата ми напомнят повече на Флоренция, особено в Гамла стан, откъдето ще започне нашата обиколка. Феновете на викингите могат да бъдат доволни, защото първата спирка ще е артефакт от тяхното време. На ъгъла на Prästgatan и Kåkbrinken има запазен рунически камък, за който се предполага, че е по-стар и от самия град. Изобразява преплетено змийско тяло, като в надписа се споменават някои си Торстен и Фрьогун. Дали обаче означава ВНЛ или е нещо по-нецензурно не успях да установя, затова за по-сигурно не скицирайте идеи за татуировка.
Докато се лутаме из приказния калдъръмен лабиринт на Гамла стан, няма как да не се изкушим да си направим снимка и на най-тясната уличка – Mårten Trotzigs Gränd. Ширината ѝ е около 90 см и ще я познаете по опашката от желаещи да се увековечат на нея. Старият град е истинска колекция от автентични архитектурни бижута и ще ви се иска стените да могат да говорят. Но районът крие и по-мрачни истории, като една от тях е свързана с красивата червена къща на Stortorget. Фасадата ѝ е украсена с бели тухли, които символизират главите на шведските благородници, убити по заповед на датския крал. И преди да преминем на съседния остров, да надникнем в двора на една от църквите в Гамла стан, където се намира Järnpojke. 15-сантиметровата статуя ми навява асоциации с Пикаещото момченце в Брюксел, защото също понякога е облечена с различни дрехи, но по функция прилича на глиганчето (порчелино) във Флоренция. Хората оставят монети, като си намислят желание. За протокола съм изпробвала всички подобни места, но единственото, което работи безотказно, е дупката в “Света София” в Истанбул.
Тук е мястото да вмъкна и двореца на фамилията Von Hallwyl, от който ще научите какъв е бил всекидневният живот преди повече от 100 години. Интерес представлява разделението на забавленията между половете – докато за мъжете са на разположение билярдна зала и стая за пушене, жените в гостната са се отдавали на бродиране, писане на стихове и, предполагам, клюки. Интериорът е запазен изцяло и въпреки че за епохата си е сравнително модерен, усещането е някак потискащо и ми напомни трагичната съдба на френския философ Рене Декарт, който бил нает за учител на шведската принцеса и само след шест месеца …умрял от студ.
Време е вече да се прехвърлим в бохемския квартал Сьодермалм. Стокхолмският Монмартър с право носи титлата си, най-малкото защото е родното място на Грета Гарбо. За съжаление къщата, в която е живяла, днес е превърната в ресторант, но можете да посетите малкото площадче, носещо нейното име и да се опитате да си представите как е минавал денят на тийнейджърката Грета и дали някога и в най-смелите си мечти си е представяла, че ще се превърне във филмова икона. Като върл почитател на скандинавския ноар, не мога да подмина и местата, свързани с поредицата “Милениум”. Всички, които са чели книгите, знаят за двата сакрални адреса – Belmansgatan 1 и Fiskargatan 9, където живеят главните герои – Микаел Блумквист и Лисбет Саландер. Колегата журналист обитава мансарда със страхотен изглед към Балтийско море, а съвременната Пипи живее в луксозна сграда като на вратата пише “V. Kulla”, разбира се. От площад “Мусебаке” с помощта на старинния асансьор “Катарина” се спускаме надолу и не пропускаме панорамата от впечатляващите стокхолмски покриви, като дори ни се струва, че Карлсон ни маха отнякъде.
Да си дойдем на думата и да се отправим към Кралския драматичен театър, известен повече като Dramaten. В моите очи величествената сграда има още по-култов статус, защото в продължение на 40 години е била като втори дом на Ингмар Бергман. И понеже имах щастието визитата ми да съвпадне със 100-годишния юбилей на легендарния режисьор (тук си добавям и писател, защото още не мога да реша в кое амплоа го харесвам повече) успях да видя декори от негови представления, сценария на “Персона” и куклите от “Фани и Александър”. Все още сме на гребена на кино вълната и препоръчвам Filmhuset или шведското НФЦ. Архитектурата е специфична и ще откриете множество намигвания към филмовия свят – прозорците приличат на страните на кино лента, цялото здание е оформено като камера, а вратите на асансьора наподобяват огледала в гримьорна.
Ако си спомняте приключенията ми от Малмьо, там се оплаках, че не посетих местния клон на Moderna Museet, но за сметка на това сега компенсирах изцяло с оригинала. Освен традиционните имена като Пикасо, Дали, Дюшан, Матис, тук ще видите и творби на Джаксън Полък и Ив Клайн, а аз обогатих знанията си в случай, че върнат на екран “Стани богат” с информацията, че полският театрален режисьор Тадеуш Кантор е бил и нелош художник. От Moderna Museet се вижда парка Юргорден (име познато на любителите на родния футбол, тъй като местният отбор е част от не дотам славната ни история в предварителните кръгове на европейските клубни турнири), в който можете да си отдъхнете от натоварената ърбън програма, но ако не сте много добри в ориентирането, си носете камъчета като Хензел и Гретел.
На финалната права съм твърдо убедена, че ще “страдам” от Стокхолмски синдром доживот и дори и чичко Фройд няма шанс да ме излекува. Защото шведската столица взема за заложник сърцето и единственото, което мога да направя, за да ѝ покажа взаимна симпатия е да си поръчам една порция кюфтета с бира… за 50 лв.
Leave a Comment