Кандински и ужасът на вегетарианците

Никога не съм си представяла, че с град като Мюнхен ще ме свързват толкова нежни чувства. От висотата на арт интересите си дори съм се отнасяла с лека насмешка към баварската столица като място, което не може да предложи нищо повече от надпиване с бира, преяждане с вурстчета и пушени свински крачета. Но дори поводът за първото ми посещение, се оказа толкова изненадващ, че успя да вмести Мюнхен в моето не толкова разточително на емоции сърце. И за да не ви мъча повече – става въпрос за концерт на една от най-любимите ми групи – Nine Inch Nails. Там за пръв път видях на живо вечния си идол Трент Резнър и разбрах, че съществува реално, а не само на плакатите, които с години украсяваха стените на детската ми стая. Но няма да ви занимавам повече с тийнейджърските си трепети и съжалението по неосъществената си кариера на груупи, а ще ви предложа няколко оферти, на които няма да можете да откажете, ако интересите ви се простират отвъд Октоберфест и футбола.

След задължителната обиколка по местата за снимки, които трябва да направите за Фейсбук като Marienplatz, Neue Rathaus, Alte Rathaus, Hofbrauhaus, Karlstor, непременно се разходете по улицата, която всява ужас във всеки вегетарианец. По витрините на малките магазинчета изкусително висят шунки, наденици, пушени бутове и всякакви месни вкуснотии. Въпреки че съм доста далеч от религията, във всеки град си намирам любима църква, в която влизам за кратък душевен отмор. Няма как да не забележите готическата катедрала Frauenkirche, която обаче повече впечатлява с фасадата си. Интериорът се отличава с немска строгост и пестеливост. Има и няколко красиви витражи, но вниманието на туристите в повечето случаи, е привлечено от отпечатъка от крака на Дявола, който се намира близо до главния вход.

Преди да поемете дневната порция изкуство, която ще ви сервирам, е добре да отдъхнете в Английската градина, за която гарантирам, че е в пъти по-симпатична, от който и да е прехвален лондонски парк. Няма да ви описвам подробно всяко ъгълче и пролука в парка, но тук за пръв път видях градско зелено пространство с водопади и истински сърфисти.

Pinakothek der Moderne е истинска находка за любителите на модерното изкуство. Въпреки че е доста по-малка, елегантната галерия носи нещо от духа на МоМа и ако нямате път скоро към Ню Йорк, спокойно можете да я ползвате като алтернатива. Силно препоръчвам колекциите на Пикасо, Де Кунинг и Бекман, както и залата, посветена на историята на индустриалния дизайн. Само едно малко предупреждение – ако имате световъртеж или страх от летене, внимайте със стълбите.

И след като вече окончателно се бях предала на умората и страдах за настъпаните си на концерта лилави мартинки, се озовах на прага на приказна къща /Lenbachhaus/, в която според предварителните ми проучвания, трябваше да намеря една от най-впечатляващите сбирки от творби на Кандински. Разбира се, че информацията в пътеводителя беше вярна и наистина се запознах подробно с работите на руския авангардист и с неговия кръг от съмишленици Blauer Reiter. Но и до днес изящната вила и великолепната й градина продължават да ми въздействат по-силно, от която и да е картина вътре.

И въпреки че в началото обещах, че няма да говоря за бира и футбол, все пак ви съветвам да изпиете по няколко и да посетите Allianz Arena в деня, когато е осветен в червено. Футболните фенове знаят защо.

7 юли, 2012 г., “Формално”