“Мъже без работа”

За трудната творческа съдба на режисьора Иван Терзиев, който през 2014-та навърши 80 години, разбрах едва наскоро. И в това няма нищо чудно, защото съм била само на три, когато престава да снима игрални продукции. Краят на режисьорската му кариера не е някакъв артистичен каприз. До това радикално решение се стига, след като проектът „Селцето“ (1978) по сценарий на Константин Павлов, не успява да премине през ситото на тогавашната цензура. Освен скандалната лента, която засяга неудобната по онова време тема за колективизацията, Иван Терзиев има във филмографията си още три заглавия – „Господин Никой“, „Мъже без работа“ и „Силна вода“.

С „Мъже без работа“ беше отбелязана годишнината му на последното издание на фестивала „Златна роза“. И въпреки че през 1973 г. печели наградата за режисура във Варна, пътят на този филм също не е обсипан само с „цветя и рози“. Първоначалният сценарий носи името „Пътят през дните“ и негов автор е Николай Никифоров. Но той също не бива одобрен и след редица промени се пренаписва от Боян Папазов със заглавие „Мъже без работа“.

По думите на самия Иван Терзиев стремежът му е бил да направи реалистичен филм, близо да естетиката на документализма. И мисля, че успява в това свое намерение. В черно-бялата лента няма да откриете някакви сложни режисьорски решения или пък ефектни игри с камерата. Наративът е необичаен, няма много диалог. Емоцията на героите е в погледите и жестовете. Те нямат нужда от излишни думи, за да изразят това, което ги вълнува.

Историята проследява делника на бригада пътни строители, които спират работа заради липсата на асфалт. И понеже доставката ще се забави с няколко дни, мъжете потъват в собствените си проблеми. Жельо (Стефанос Гулямджис) е в развод и докато дели хладилника, килима и детето по телефона със съпругата си Елена, неусетно се влюбва в работещата в пощата Христина (Катя Паскалева). Младият Марин (Валентин Гаджоков) е увлечен по жената на колегата си Цанко (Антон Карастоянов). Миловидната Димана (Меглена Попова) не е особено щастлива в брака си с вечно киселия багерист и неволният й флирт с Марин за малко не завършва с развод. А мечтата да свири пред публика на ромското цигуларче Сали (Георги Бахчеванов) се сбъдва на селската вечеринка. И докато всички се размотават безцелно, единствено началникът на бригадата Бай Стамен – Американеца (Стефан Пейчев) не го свърта на едно място. Той предлага по време на принудителната почивка да стегнат селското площадче. Но останалите работници не искат да се морят напразно, след като и без това надниците им вървят.

Оператор на филма е Румен Георгиев, музиката е на Георги Генков.

17 април 2015 г., 8 милиметра, “Формално”