Атина – да си навлечеш гнева на боговете и по-вкусна ли е гръцката мусака

Дълго време се шегувах, че съм единственият българин, който все още не е ходил в Гърция и някак успявах да задържа този уникален статус, докато евтини самолетни билети не ме хвърлиха директно в изкушението. Запознатите с досегашните ми пътешествия няма да са особено затруднени да предположат къде е стъпил кракът ми за първи път в земята на елините – Атина, разбира се!

Като дете наред с “Пипи Дългото чорапче” и “Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада”, една от любимите ми книги беше “Старогръцки митове и легенди”. Предполагам, че по днешните критерии много родители биха изпаднали в ужас, ако шестгодишното им хлапе е запленено от тези истории, но аз имах свободата сама да си избирам четивата. Прекарвах часове в компанията на олимпийските богове, героите, различните странни създания и необичайните им приключения, а абсолютна фаворитка ми беше Атина Палада.

Затова и няма нищо чудно, че първата ми работа беше да се изкача на Акропола. Няма да ви подценявам и да ви засипвам с подробности около едно от най-известните места в света, само ще спомена, че съществува още от Микенската епоха. Но превръщането му в истински паметник на славата и величието на Атина се случва при управлението на Перикъл, като строежът е ръкоден от прочутия скулптор Фидий. И така, докато се мотая от камънак на камънак и се опитвам да шашна хората с познания – коя колона е дорийска, и коя йонийска (от лекциите по история на античната култура съм запомнила, че е особено важно да знаеш разликите), се озовавам пред Партенона. Но вместо да заема величествена поза, в която да бъда увековечена в Инстаграм, най-неочаквано се оказвам простряна на земята, като античните камъни оставят своите отпечатъци върху коленете и лактите ми. Не знам кой е виновникът за този инцидент, но подозирам, че в дъното е някоя ревнива богиня, която не може да преглътне симпатиите ми към Атина.

Накуцвайки и със скъсан клин се отправям към Агората – центърът на някогашния полис, където вероятно хората не са се разхождали в такъв вид. От 30-те сгради са останали предимно руини, но винаги можете да използвате въображението си и дори да си представите, че случайно срещате Сократ или Платон.

Докато сме още на древна вълна, не пропускайте Националния археологически музей, в който ще се почувствате като дете в сладкарница, ако обичате стари находки. Като започнете от Мона Лиза на античния свят – погребалната маска на Агамемнон (онзи същият от “Илиада”, който предизвиква гибелния гняв на Ахил като му отмъква любимата Бризеида), минете през “механизма” от Атикитера – смятан за първия компютър в света, и стигнете до хилядите вази, на чиито форми и шарки могат да завидят дизайнерите на “Икеа”.

На площад “Синтагма” е паметникът на Незнайния воин, където можете да се насладите на евзоните (тамошните президентски гвардейци), чиито одежди съперничат по ексцентричност на караула пред Бъкингамския дворец.

И преди да ме набедите за скучна, затова че ви показвам само камъни и амфори, ще ви заведа в Плака, защото е време да направим най-важния тест – чия мусака е по-вкусна? Не съм известна с кулинарните си способности, но се имам за майсторка на този традиционен балкански специалитет и по-точно на неговата версия с картофи. Тук обаче заложих на местния вариант – с патладжан и тиквички, който поведе в резултата, въпреки по-обилната заливка. Иначе Плака е квартал с тесни, криволичещи алеи и сгради с кокетни балкончета, украсени с цъфтящи бугенвилии. Тук е царството на семейните магазинчета, в които се предлага керамика, музикални инструменти, ръчно изработени бижута, всякакви сувенири, както различни видове зехтин и подправки. Ако искате наистина нещо оригинално, просто се отбийте в галерията на Алексис – Alexisp Jewelry & Art. В неговата вълшебна пещера се предлагат бижута, чиито главни герои са миниатюрни човечета (самият той е учил за куклен актьор), а опаковките ги рисува персонално.

Псири пък е т.нар. хипстърски квартал и е особено подходящ за нощен живот – тук цари изобилие от кафенета и барове (в повечето обаче се пуши, въпреки забраната) и има повече графити на квадратен метър дори и от Берлин. Една от атракциите е пънк магазинът Remember на Dimitris Tsouanatos, който съществува още от 70-те години на миналия век. Дори и да не си купите нищо (моята пънкарска душа не издържа и си тръгна с тениска на “Секс пистълс”), непременно разгледайте огромния албум със снимки. Този невероятен фото архив е запечатал всички музикални знаменитости минали през бутика – от Ramones, Ник Кейв, та чак до Лана дел Рей.

Време е и за малко разходка сред природата и какво по-подходящо от това да се изкачите на хълма Ликабетус. Ако сте в добра форма, за предпочитане е да го направите пеша, особено след преяждане в някоя таверна. Но след печалния опит с Везувий, реших да не рискувам да ме обявят за издирване и се качих на т.нар.въжено влакче. Панорамата наистина си заслужава – оттам забелязваш колко бял всъщност е градът, а наред със забележителностите се открива и гледка чак до бреговете на Пирея.

Чудна е Атина – не те оставя да я съзерцаваш спокойно и да бъде твой дискретен спътник по време на обиколките. Като истинска южнячка непрекъснато се намесва в мислите ти, ръчка те  с лакти – понякога и малко грубо, крещи ти на ухото, но въпреки това не се чувстваш некомфортно и си мисля, че може и да се сприятелите. Не знам дали някога ще стигна до Ню Йорк, но след като видях задръстването на кварталните улички в Кукаки в 2 през нощта – съм убедена, че именно гръцката столица трябва да носи титлата – “Градът, който никога не спи”.