“Слава” е вторият филм на тандема Кристина Грозева – Петър Вълчанов, който ползва за основа реално случила се история, взета от вестникарските заглавия. Продукцията продължава естетическата линия на “Урок”, но вече си личи опитът и надграждането най-вече на сценарно ниво. Продуктът изглежда завършен, действието е по-динамично, умело са преплетени хуморът и гротеската. Въпреки че участват отново Маргита Гошева и Стефан Денолюбов, тук ролите им са разменени, което говори за желанието на двамата режисьори да задават все по-сложни задачи на актьорите, а не да ги вкарват в удобни за тях рамки.

Харесвам Иван Вирипаев, допада ми неговия сарказъм, неговата поетичност, любовта, с която обикновено създава персонажите си… Харесвам го така, както харесвам Чехов. Затова с огромно желание отидох да гледам версията на най-новия му театрален текст “Илюзии”, реализиран от режисьора Младен Алексиев на сцената в “Сфумато”.

Пиесата (ако мога да я нарека така), се състои от няколко мини истории, всяка от които се оказва парче от пъзела на живота на четирима стари приятели. Две семейни двойки (Дани и Сандра, и Албърт и Маргарет), споделяли съществуването си повече от 50 години, един ден се озовават пред неизбежното – прага на смъртта. И както често се случва, идва времето за равносметка и ненужни изповеди. Оказва се, че Сандра цял живот е обичала Албърт, той – нея, а Дани и Маргарет са били любовници.