Аз пиша, ти пишеш, аз чета, ти четеш… Двама души, забили поглед в таблета, общуват помежду си. Картина, която виждаме всекидневно в кафенето, в трамвая, на пейката в парка. Сега обаче сме в софийската галерия “Етюд” и това е началото на спектакъла “Револверът”. Но тук като зрители имаме и привилегията да виждаме част от текста, който е на устройствата на актьорите. Не се налага да надничаме скришом, за да разберем нечия тайна, тя се прожектира над главите им. Какъвто всъщност е и животът ни онлайн – триумф на публичната интимност. В един момент обаче думите зациклят и се появява надеждата, че може би все още е останало нещо скрито и съкровено в душата на героите.
About Me
Зорница. За повечето е красиво име, но винаги съм смятала, че не ми отива. Над 40. Понякога журналист, а също и неосъществен антрополог. Нищо скандинавско не ми е чуждо. Wannabe театрал, умерен авантюрист - пътешественик, ходещ по концерти ентусиаст, човек с ексцентричен филмов вкус и страстен читател. Природата ме обърква, градът е моето място. Не мога да отгледам дори кактус, но обичам жаби и зайци. И ако ви вълнува въпросът - къде отиват патиците от Сентрал парк, когато езерото замръзне през зимата, значи сме на една вълна.
