“Жажда” беше един от филмите, които очаквах с нетърпение на последното издание на фестивала “Златна роза”. Бях любопитна какво ще ни предложи Светла Цоцоркова в своята дебютна творба, тъй като много харесвам късометражния й проект “Живот със София”. Според предварителните анонси всичко изглеждаше обещаващо – успешна премиера на форума в Сан Себастиан (откъдето тръгна и световната слава на “Урок”), под сценария освен самата режисьорка, се бяха подписали и Светослав Овчаров и Венцислав Василев, а актьорският екип няма нужда от представяне – Ивайло Христов, Светлана Янчева, Васил Михайлов, Иван Бърнев… както и прекрасните нови лица – Александър Бенев и Моника Найденова.

Не е тайна, че освен на скандинавското, съм фен и на сръбското кино и смятам, че “Когато порасна, ще стана кенгуру” е един от най-добрите филми, правени някога. По стечение на обстоятелствата преди 10 години тази страна се превърна в мой втори дом и вече имам рядката привилегия не само да следя цялата новоизлязла продукция, но и да разбирам всичко без превод, което прави преживяването още по-колоритно.