За първи път гледах пиеса на Жорди Галсеран преди пет години. Тогава в рамките на „Варненско лято“ се игра постановката на Бина Хараламбиева „Шведска защита“ („Методът Грьонхолм“), реализирана в Малък градски театър „Зад канала“. Текстът ме заинтригува дотолкова, че дори си купих книжка с три пиеси на каталунския драматург и я изчетох на един дъх. Интригуващите сюжети, неочакваните обрати, необикновените герои и блестящите диалози на Галсеран го направиха мой фаворит и дори успя да измести любимата ми Ясмина Реза.
About Me
Зорница. За повечето е красиво име, но винаги съм смятала, че не ми отива. Над 40. Понякога журналист, а също и неосъществен антрополог. Нищо скандинавско не ми е чуждо. Wannabe театрал, умерен авантюрист - пътешественик, ходещ по концерти ентусиаст, човек с ексцентричен филмов вкус и страстен читател. Природата ме обърква, градът е моето място. Не мога да отгледам дори кактус, но обичам жаби и зайци. И ако ви вълнува въпросът - къде отиват патиците от Сентрал парк, когато езерото замръзне през зимата, значи сме на една вълна.
