Когато преди повече от три години стартирахме рубриката „8 милиметра“, идеята беше да представим всички онези стари, но златни ленти, които не са добили широка популярност. Причините за това са били различни – цензура, голям брой произведени филми или просто лош късмет. Сега обаче решихме да обърнем внимание на един мрачен период в българското кино – 90-те години на миналия век. Преходът неминуемо повлия върху всички сфери от живота, но при киното се оказа с известна доза фаталност.

Реших да си припомня този филм от зората на 90-те заради участието на Чочо Попйорданов, защото все още трудно свиквам с мисълта, че любимият ми български актьор вече не е между нас. За щастие той е един от редките късметлии, които се снимат в множество ленти, дори и в този най-неблагодатен период на родното кино. Мнозина вероятно си спомнят, че на фестивала “Златна роза” през 1994 г. той участва в цели шест продукции. Но да се върнем към днешното ми предложение – “Тишина” е от филмите, направени на границата между двете епохи, като премиерата му е на 21 януари 1991 г. Лентата е дебют за режисьора Димитър Петков и е отличена с голямата награда на единственото издание на “Златна роза”, което се провежда в София.

„Пясъчен часовник“ е един от по-малко познатите филми на Георги Дюлгеров. Лентата е телевизионна новела, чийто сценарий режисьорът написва сам по мотиви от разказа на Людмила Петрушевская – „Случаят в Соколники“.
Камерната, на места дори театрална продукция, ни потапя в света на любовта. Тук обаче не става въпрос за банално-сантиментална история, каквато срещаме във всеки втори филм. Тук любовта е странна, кратка и с неочакван финал.

В началото е катастрофата. Красива жена шофира в зимни условия, фарове на камион я заслепяват и неизбежното се случва. Следващ кадър –  мъж се обажда по телефона, за да търси Елена. Тя обаче е в Пирогов след пътен инцидент, но е жива. Така историята във филма “Нощ без теб” започва да се сглобява. Мъжът, който звъни е Стефан Стефанов – бившият съпруг на Елена. Както разбираме от първата ретроспекция той е във Велико Търново по нейна молба. Синът им Александър трябва да бъде преместен в тамошния университет, за да не бъде изключен. Въпреки че момчето живее при него, бащата изобщо не подозира за проблемите му. С неохота се съгласява да изпълни желанието на бившата си жена, въпреки че ректорът Дамянов му е състудент. От тази кратка среща започваме да вникваме и в характера на героя – той е принципен и не особено амбициозен. Журналист по професия, цялата му кариера е минала в отдел “Писма на читатели”.

Ако трябва с една дума да опиша филма „Мадам Бовари от Сливен“ – това е копнеж. Той е запечатан още с първия кадър, в който виждаме лицето на главната героиня в крупен план, замечтано слушаща песента „Бразилия“. Емилия Велева (Ели Скорчева) е фризьорка, която обаче има по-големи амбиции. Обичаща поезията и филмите на Бергман, тя се задушава от провинциалния живот в Сливен. Не я вълнуват клюките, обсъждани от колежките й в салона, които по този начин също се опитват да избягат от капана на ежедневието, защото и те са нещастни по своему. Вера (Ирина Муравьова) е рускиня, дошла в България с големи надежди, но в крайна сметка се оказва сама с две деца. Другата фризьорка (Пламена Гетова) има успешен брак, обича мъжа си – с нежност го нарича – Моичкия, но и тук има проблем – не може да забременее.

Въпреки че излезе преди няколко години, едва наскоро гледах филма на Дарън Аронофски “Черният лебед”. И докато още вървеше, в главата ми изникна спомен, че съм чела българска книга на подобна тематика  -“Черните лебеди” на Богомил Райнов. Ровейки се да видя къде мога да я намеря, за да си я припомня, открих, че романът има и своя екранизация.
Премиерата на лентата е през 1984 г., а режисьор е Иван Ничев. Любопитно е, че главната роля е поверена на дъщерята на Богомил Райнов – Диана, която днес е уважаван балетен педагог.

Ако има театрален и филмов жанр, който наистина не разбирам, това е мюзикълът. Не че не обичам музиката и танците, но ги предпочитам в чистия им вид, а не омесени в някакъв тюрлюгювеч, където в повечето случаи стоят нелепо. Затова и трудно се реших да гледам първия роден опит в този жанр „Старинната монета“, но ме привлякоха имената на Братя Мормареви като сценаристи и това, че е сниман по нашето Черноморие. Лентата е от 1965 г. и е копродукция с ГДР, като по-голямата част е заснета на „Златни пясъци“, което ме кара да предполагам, че е поръчан и с рекламна цел, тъй като курортът е нов по онова време.

Не познавах Красимир Спасов в амплоато му на кинорежисьор, затова с интерес започнах да гледам дебютната му лента “Забравете този случай”. Само за справка, известният театрал има в творческата си биография още една продукция – “О, Господи, къде си?”. Но да се върнем на споменатия вече филм. Той е по сценарий на Георги Данаилов, като в основата му е неговата пиеса – “Есента на един следовател”. Когато се адаптира сценичен текст за кино, винаги има заложени капани и тук някои от тях не са избегнати успешно. Най-вече това си личи в динамиката на творбата, като действието често е накъсано от вътрешните монолози и размисли на главния герой.

1 юни е един от любимите ми празници, въпреки че отдавна се водя в графата пораснали, да не кажа и остарели. Освен задължителното ходене на сладкарница, отбелязването на Деня на детето при мен включва и припомнянето на български филм от времето когато и аз бях в невръстна възраст. Този път думата припомняне я казвам условно, защото лентата „Задача с много неизвестни“ беше непозната за мен. Направо подскочих от радост, че все още има филм по сценарий на Братя Мормареви („Васко да Гама от село Рупча“, „Войната на таралежите“, „Таралежите се раждат без бодли“, „Изпити по никое време“, „С деца на море“, „13-тата годеница на принца“), който все още не съм гледала, при това с криминален сюжет. Е, криминален е силно казано, но главните герои, подобно на истински детективи се впускат в приключението с главата напред.

Покрай финала на родния сериал „Откраднат живот“ се сетих за един прекрасен, но вероятно вече позабравен български филм на лекарска тематика. Става въпрос за „Хирурзи“, чиято премиера е в началото на далечната 1977 г. Режисьор на драмата е познатата предимно с работата си върху детски ленти Иванка Гръбчева. И докато при продукциите за малчугани най-често си партнира с Братя Мормареви, при останалите филми автор на повечето от сценариите е Георги Данаилов.